Ю Несбьо - Червеношийката

— Leben 29 29 Живот (нем.). — Б.пр. — усмихна му се тя. Но очите й останаха все така печални.

Едвард не познаваше мъжа в леглото, но щом видя блестящия бял шинел на стола, разбра кой е човекът: самият ротен командир Линдвиг от полк „Норвегия“. Легендата. А сега лежи тук! Едвард реши да спести на момчетата тази новина.

Над главата му изръмжа още един изтребител. Откъде се появиха изведнъж всичките тези самолети? Миналата есен изглеждаше, че Иван ги е свършил.

Заобиколи поредния ъгъл и видя Дале, застанал приведен с гръб към него.

— Дале!

Дале не се обърна. След като изгуби съзнание от паднала до него граната през ноември, той вече не чуваше толкова добре. А и не говореше кой знае колко. Погледът му придоби онази неподвижност и затвореност, особено характерна за хора, преживели шок от избухване на граната. В началото Дале се оплакваше от главоболие, но след прегледа военният лекар каза, че не може да направи почти нищо, за да му помогне. Трябвало просто да почакат и да видят дали ще премине. Недостигът на войници бил прекалено голям, за да си позволят да изпращат здрави мъже в лазарета.

Едвард сложи ръка върху рамото на Дале и понеже той се обърна бързо и рязко, Едвард се подхлъзна на леда, разтопен и гладък заради слънцето. Поне зимата е мека , помисли си Едвард и се разсмя, както си лежеше по гръб, но смехът му секна, защото се озова непосредствено пред дулото на Дале.

— Passwort 30 30 Парола (нем.). — Б.пр. ! — извика Дале. Над мерника Едвард видя широко отворено око.

— Ей, ей. Това съм аз, Дале.

— Passwort!

— Махни тази пушка! Аз съм: Едвард, дявол да го вземе!

— Passwon!

— Gluthaufen 31 31 Жарава (нем.). — Б.пр. .

Едвард усети как бавно започна да го обзема паника; ето, Дале вече сложи пръст на спусъка. Глух ли е този човек?

— Gluthaufen! — извика той с всичка сила. — Gluthaufen, по дяволите!

— Fehl! Ich schiessel 32 32 Погрешно! Ще стрелям! (нем.). — Б.пр. .

Боже мой, това момче се е побъркало! Изведнъж Едвард се сети, че тази сутрин бяха сменили паролата. След като той тръгна към Северния корпус! Пръстът на Дале натисна спусъка, но той не искаше да помръдне назад. Над окото му се появи странна бръчка. После вдигна предпазителя и отново го взе на мушка. Дали следва трагичен край? След като оцеля във войната, дали щеше да умре от куршум на травматизиран сънародник? Едвард се втренчи в черното дуло; очакваше да види внезапната искра. Дали ще успее да я види? Боже мой, Исусе Христе! Отмести поглед от дулото към синьото небе над тях, на чийто фон като черен кръст се открояваше руски изтребител. Беше препалено нависоко, за да го чуе. После затвори очи.

— Engelstimme! 33 33 Ангелски глас (нем.). — Б.пр. — извика някой до тях.

Едвард отвори очи и видя как Дале премига два пъти зад мерника.

Беше Гюдбран. Допря главата си до бузата на Дале и извика в ухото му.

— Engelstimme!

Дале свали пушката. После се ухили на Едвард и кимна.

— Engelstimme — повтори той.

Едвард затвори очи и въздъхна с облекчение.

— Носиш ли писма? — попита Гюдбран.

Едвард с мъка се изправи на крака и даде на Гюдбран снопче пликове. Устните на Дале все още се кривяха в налудничава усмивка, но по лицето му си остана все същото празно изражение. Едвард хвана здраво дулото на пушката му и доближи лицето си до неговото.

— Има ли някой там вътре, Дале?

Искаше да го каже с обичайния си глас, но се чу само дрезгав, задавен шепот.

— Не чува — обясни Гюдбран, докато разглеждаше писмата.

— Не знаех, че е толкова зле — Едвард размаха ръка пред лицето на Дале.

— Не би трябвало да е тук. А, ето писмо от семейството му. Покажи му го и ще разбереш какво имам предвид.

Едвард взе писмото и го показа на Дале, ала то не предизвика никаква реакция освен кратка усмивка. После Дале отново поде зяпането във вечността или каквото там бе открил погледът му.

— Прав си — съгласи се Едвард. — Не е с всичкия си.

Гюдбран подаде на Едвард писмо.

— Как са нещата у дома? — попита той.

— Ами, знаеш как — Едвард се загледа в плика.

Гюдбран не знаеше, защото с Едвард не бяха разговаряли много-много от миналата зима. Колкото и странно да звучи, дори при такива обстоятелства нищо не пречи на двама души спокойно да се избягват, стига да имат достатъчно желание. Не че Гюдбран не харесваше Едвард, напротив, уважаваше дълбоко мьондалеца. Смяташе го за умен мъж, смел войник и стабилна опора на младите и новодошлите в състава. През есента повишиха Едвард в Scharfiihrer 34 34 Водач на нацистки щурмови отряд (нем.). — Б.пр. , което съответстваше на сержант в норвежката армия, но отговорностите му си останаха същите. Тогава Едвард се пошегува, че са го повишали, защото всички други сержанти измрели и останали много сержантски фуражки в излишък.