Ю Несбьо - Червеношийката

Заличих отпечатъците от пръстите си, пъхнах чувала с кучето във фризера, а ножовете — в килера. Всичко вървеше по план: остана ми само да проверя спалнята за последен път, но неочаквано чух шум от хрущящ чакъл и видях полицейска кола край пътя. Беше спряла, сякаш чакаше нещо и аз предусетих, че ще ме хванат натясно. Гюдбран, естествено, изпадна в паника, но за щастие Даниел се намеси и бързо намери изход.

Извадих ключовете от другите две спални, единият от тях съвпадаше с ключа на стаята, където бе обесен Евен. Оставих ключа на пода от вътрешната страна на вратата, а извадих оригиналния и с него заключих отвън. После го смених с ключа, който не пасва — този, втория — като го пъхнах в ключалката от външната страна. Накрая преместих оригиналния ключ в ключалката на другата спалня. Всичко това ми отне няколко секунди. Спокойно слязох на първия етаж и набрах номера на мобилния телефон на Хари Хуле.

И в следващия миг той влезе в къщата.

Макар да усещах как смехът ми напира, смятам, че успях да се престоря на изненадан. Вероятно защото наистина изпитвах лека изненада. Един от полицаите ми изглеждаше познат. Видях го онзи път в парка на Двореца. Но не допускам да ме е разпознал. Вероятно защото тогава видя Даниел. И, да , не забравих да изтрия отпечатъците от пръстите си по ключовете.

— Хари! Какво правиш тук? Всичко наред ли е?

— Слушай, съобщи по уоки-токито си, че…

— А?

Училищният духов оркестър на Болтельока минаване покрай тях с шумни барабани, които се опитваха да пробият въздуха с ударите си.

— Казвам ти да… — извика Хари.

— А? — отговори Халвуршен.

Хари дръпна уоки-токито:

— Я слушайте внимателно, до всички идиоти. Оглеждайте се за мъж на седемдесет и девет години, синеок, с бяла коса. Вероятно е въоръжен, повтарям, въоръжен и изключително опасен. Налице е съмнение, че подготвя покушение, затова огледайте отворените прозорци и откритите покриви в района. Повтарям…

Хари повтори съобщението, а Халвуршен го гледаше втрещен с полуотворена уста. Хари приключи и му хвърли уоки-токито.

— Сега е твоя работа да прекратиш тържеството за Седемнадесети май, Халвуршен.

— Какво?

— Ти си на работа, а аз изглеждам сякаш… идвам от кръчмата. Няма да ме послушат.

Халвуршен огледа небръснатия Хари, омачканата му, накриво закопчана риза, а после и обувките на бос крак.

— Кой няма да те послуша?

— Наистина ли все още не си загрял за какво говоря? — изръмжа Хари и посочи с треперещ пръст.

Утре. От четиристотин метра. И преди съм успявал. Паркът ще бъде току-що раззеленен, така изпълнен с живот, никой няма да мисли за смъртта. Но аз съм разчистил пътя за куршума. Мъртво дърво без корона. Куршумът ще се появи от небето; той ще посочи като Божи пръст потомъка на предателя и всички ще видят как постъпва Той с онези, които не са с чисти сърца. Изменникът обяви, че обича страната си, но я напусна, помоли ни да я спасим от нашествениците от изток, а после ни заклейми като предатели.

Халвуршен тичаше към входа на Двореца, а Хари остана на открития терен и не спираше да се върти в кръг като пиян. За няколко минути ще опразнят балкона на Двореца, първо трябва важните особи да вземат решения, за които после ще отговарят, не може да отменят празника просто така, понеже някакъв провинциален полицай е говорил със съмнителен колега. Погледът му се плъзна над тълпата, обходи я нагоре-надолу, без да знае какво точно търси.

Ще се появи от небето.

Вдигна очи. Зелени дървета. Никой няма да мисли за смъртта. Толкова са високи, а короните им — така гъсти, че дори с добър оптичен мерник не е възможно да стреля от съседните къщи.

Хари затвори очи. Устните му се раздвижиха. Помогни ми, Елен.

Разчистих пътя.

Защо работниците от управата на парка изглеждаха толкова учудени, като мина край тях на онова място вчера? Дървото. То нямаше листа. Отвори очи, погледът му се плъзна над върховете на дърветата и той го видя: кафявия мъртъв дъб. Хари усети как сърцето му заблъска в гърдите. Обърна се, едва не настъпи един барабанчик и се затича към Двореца. Стигна до мястото на линията между дървото и балкона и се спря. Погледна дървото. Зад голите му клони се извисяваше гигант от ледено синьо стъкло. Хотелът на САС. Ама разбира се. Толкова е лесно. Един-единствен куршум. Никой няма да реагира на пукот на Седемнадесети май. После спокойно ще слезе на оживената рецепция и ще излезе на пълните улици, където ще изчезне. А после? Какво следва?