Ю Несбьо - Червеношийката

— Полиция! — викаше той и си пробиваше път през тълпата. Застаналите най-отпред, вероятно станали на разсъмване, за да си осигурят място до оркестъра, му правеха път с неохота. Прескочи огражденията, някакъв гвардеец се опита да го спре, но Хари блъсна ръката му, извади светкавично полицейската си карта и се устреми към откритата площ.

Под подметките му хрущеше чакъл. Обърна гръб към детското шествие, което в този момент дефилираше под балкона на Двореца, а кралското семейство махаше под фалшивите звуци на „I’m just a Gigolo“ 105 105 Аз съм само жиголо (англ.). — Б.пр. . Вторачи се в стената от грейнали усмихнати лица и знамена в червено, бяло и синьо. Очите му сновяха по редиците от хора: пенсионери, чичковци с фотоапарати, бащи с малчугани на раменете, но никъде не се виждаше Синдре Фауке. Гюдбран Юхансен. Даниел Гюдесон.

— Мамка му, мамка му! — викаше той най-вече заради обзелата го паника.

Но някъде там, пред загражденията все пак мерна познато лице. На работа в цивилно облекло, с уоки-токи и с непрозрачни слънчеви очила. Значи е послушал Хари и е решил да подпомогне семейните си колеги си за сметка на кръчмата „Скотсман“.

— Халвуршен!

Сигне е мъртва. Екзекутирах я като предателка преди три дена, куршум прониза лицемерното й сърце. След като толкова дълго проявявах завидна решителност, се разколебах, когато Даниел ме напусна след изстрела. Остави ме объркан и самотен, позволих на съмненията да ме нападнат и прекарах ужасна нощ. Болестта влоши нещата още повече. Изпих три хапчета от онези, дето доктор Бюер ми поръча да взимам само по едно, и въпреки това болките бях непоносими. Но накрая заспах и на следващия ден се събудих отново с Даниел до себе си и с подновена смелост. Това бе предпоследният етап и ние продължаваме да се съвещаваме непринудено.

Наближава денят, когато Голямата Измяна ще бъде отмъстена. Не се страхувам.

Най-важното, разбира се, е Измяната да стане всеобщо достояние. Ако неподходящ човек открие тези мемоари, рискувам да бъдат унищожени или укрити поради опасения от реакцията на хората. За всеки случай оставям някои следи на млад полицай от Полицейската служба за сигурност. Остава да видим колко интелигентен ще се окаже той, но интуицията ми подсказва, че все пак е човек, който умее да мисли самостоятелно.

Последните дни се оказаха доста драматични.

Започна се от деня, в който реших да приключа със Сигне. Тъкмо й се обадих и я предупредих, че съм тръгнал да я взема, на излизане от ресторант „Скрьодер“ през голямата витрина на уличното кафене от другата страна на улицата видях лицето на Евен Юл. Престорих се, че не съм го забелязал, и продължих пътя си, но очаквах той да се досети за някои неща, стига само да се позамисли.

Вчера ме посети полицаят. Надявах се подхвърлените му от мен следи да не са толкова явни и да не успее да проумее връзките между събитията, преди да съм приключил със задачата си. Но се оказа, че е разбрал за пребиваването на Гюдбран Юхансен във Виена. Следователно трябваше да спечеля време, поне още четиридесет и осем часа. Затова му разказах история за Евен Юл, която си бях съчинил именно, за да ми послужи в подобна ситуация. Описах му Евен като наранена душа, достойна за съжаление, защото Даниел се е вселил в него. От една страна, историята щеше да насочи полицаите към идеята, че зад всичко стои Юл — той е виновен и за убийството на Сигне. От друга, представляваше начин инсценираното самоубийство, което планирах за Юл, да изглежда по-достоверно.

Полицаят си тръгна и аз веднага се захванах за работа. Евен Юл не изглеждаше особено учуден, когато днес отвори вратата и ме видя на стъпалата пред дома му. Остана загадка дали защото бе обмислил основно положението, или защото вече просто не бе в състояние да се учудва. Та той изглеждаше вече мъртъв. Опрях нож до гърлото му и го уверих, че ще го заколя с такава лекота, с каквато заклах кучето му, понечи ли да мръдне. За да се убедя, че разбира какво му говоря, отворих чувала за смет, който носех със себе си, и му показах животното. Качихме се в спалнята и той не се възпротиви, като му заповядах да стъпи на стола и да завърже кучешката каишка за куката на тавана.

— Не желая полицията да разполага с допълнителни улики, преди да съм приключил, затова това трябва да изглежда като самоубийство — обясних му аз. Но той не реагира, имаше напълно равнодушен вид. Кой знае дали пък не му направих услуга?