Ю Несбьо - Червеношийката

На следващата страница: Пиша това, та, който го намери, да разбере поне част от причините да направя своя избор. Хари прелисти купчината. Сигурно имаше няколкостотин гъсто изписани страници. Погледна часовника. Осем и половина. Намери номера на Фриц от Виена в бележника си, извади мобилния си телефон и откри колегата си на път за вкъщи след нощно дежурство. След като поговориха около минута, Хари се обади на информационната служба, където откриха искания номер и му го дадоха.

— Да, моля.

— Здрасти, Вебер. Хуле се обажда. Честит празник, нали така се казва?

— Стига глупости, какво искаш?

— Добре де. Сигурно имаш планове за деня…

— Да. Възнамерявам да залостя вратата и прозорците и да чета вестници. Изплюй камъчето.

— Трябва да се свалят няколко отпечатъка.

— Чудесно. Кога?

— Веднага. Вземи си куфара, за да можем да ги изпратим оттук. И ми е нужен служебен пистолет.

Хари му продиктува адреса. После отнесе ръкописа до един от покритите като мъртъвци столове, седна и започна да чете.

Пламъците осветяват сивото нощно небе и то започва да прилича на мръсно платнище, опънато над безутешния гол пейзаж, който ни заобикаля от всички страни. Вероятно руснаците предприемат офанзива или само блъфират — тези неща стават ясни чак в последствие. Даниел отново се изяви като фантастичен стрелец. Ако досега не е станал легенда, то днес си осигури безсмъртие. Улучи и уби руснак от близо половин километър разстояние. Веднага след това навлезе в ничията земя и погреба мъртвеца по християнски. Никога не съм чувал някой да е правил нещо подобно. Донесе фуражката на руснака като трофей. После се прояви в стихията си: пя и ни забавлява за всеобщо удоволствие (като изключим неколцина завистливи войници с увиснали носове). Страшно съм горд, че такъв завършен и смел човек е мой приятел. Макар понякога да няма изгледи тази война някога да свърша и жертвите, паднали в боя за родината, да са големи, човек като Даниел Гюдесон дава на всички ни надеждата, че ще успеем да спрем болшевиките и да се върнем в спокойна, свободна Норвегия.

Хари погледна часовника и разлисти страниците по-нататък.

… като видях страха в очите на Синдре Фауке, се наложи да му кажа няколко успокоителни думи, за да приспя бдителността му. Онази нощ само двамата давахме наряд край картечницата, другите спяха, а трупът на Даниел лежеше вкочанен върху сандъците с боеприпаси. Изстъргах още от кръвта на Даниел от патронника. Грееше лунна светлина и същевременно валеше сняг — чудно красива нощ — и аз мислех как сега да събера разрушените части от Даниел и пак да го създам, да го сглобя, за да възкръсне и отново да ни поведе. Синдре Фауке не го разбираше, той беше конформист, опортюнист и доносник, който просто следваше предполагаемия победител. И в деня, когато всичко е мрачно за мен, за нас, за Даниел, той отново щеше да ни предаде. Пристъпих бързо към него така, че да застана зад гърба му, леко го хванах за челото и извих байонета. Трябва да си доста сръчен, за да направиш дълбок и чист разрез. Пуснах го веднага, щом го срязах, понеже знаех, че съм успял. Той бавно се обърна и се втренчи в мен с малките си свински очи и сякаш се опита да извика, но байонетът бе прекъснал трахеята му и се чу само свирещ звук от въздух в зеещата рана. И рукна кръв. Той се хвана за врата с две ръце, за да задържи отиващия си живот, но кръвта просто потече на тънки струйки между пръстите му. Аз паднах и се наложи да балансирам с ръце назад в снега, за да не изцапам униформата си. Пресни петна от кръв щяха да ми създадат проблеми, ако решеха да разследват „дезертьорството“ на Синдре Фауке.

Когато престана да мърда, го обърнах по гръб и го завлякох до сандъците с боеприпаси, където лежеше Даниел. За късмет имаха почти еднакво телосложение.

Намерих документите за самоличност на Синдре Фауке. Постоянно ги носим в себе си, ден и нощ, защото ако ни спрат без документи, които доказват кои сме и какви задачи имаме (пехотинци, военен корпус Север, дата, печат и така нататък), рискуваме да ни застрелят за място като дезертьори. Навих на руло документите на Синдре и ги пъхнах в манерката, която закрепих на ремъка. После свалих чувала от главата на Даниел и го завързах около тази на Синдре. След това вдигнах Даниел и го изнесох в ничията земя. И там го погребах в снега така, както той погреба Урия, руснака. Запазих руската фуражка на Даниел. Изпях псалм. „Нашият Бог е твърд като крепост“. И „Ела на кръга около кладата“.