Ю Несбьо - Червеношийката

— Добре — каза Хари, заобиколи колата и мина през портата. — Слушайте ме внимателно. Не мърдайте от мястото си. Ако държите нещо в ръце, оставете го настрана и дръжте ръцете си така, че да ги виждаме. Там сме след две секунди.

Хари влезе през портата, качи се по стълбите и под озадачения поглед на Валер и на другия полицай натисна дръжката на вратата и влезе.

Фауке стоеше в коридора със слушалката в ръка и ги гледаше като извънземно.

— Боже мили — промълви само той, виждайки Валер с оръжие в ръка. — Доста сте бързи…

— Къде е спалнята? — прекъсна го Хари.

Фауке мълчаливо посочи стълбата.

— Заведете ни — разпореди Хари.

Фауке тръгна пред тримата полицаи.

— Ето тук е.

Хари разбра, че вратата е здраво залостена. В ключалката имаше ключ; опита се да го завърти, но не успя.

— Нямах време да ви кажа, но се опитах да отворя с ключ от другата спалня — обади се Фауке. — Случва се да пасват.

Хари извади ключа и доближи око до ключалката. Вътре видя легло и нощна масичка. В леглото имаше нещо, подобно на свалена от тавана лампа. Валер говореше тихо по уоки-токито. Хари отново усети как потта започна да се стича от вътрешната страна на жилетката. Тази лампа не му харесваше.

— Нали казахте, че и от вътрешната страна имало ключ?

— Така беше — потвърди Фауке. — Но го избутах, като пробвах другия.

— И как ще влезем? — попита Хари.

— Пристига — съобщи Валер и в същия миг чуха как по стълбите трополят тежки ботуши. Появи се един от полицаите, които пазеха задната страна на къщата. Носеше червен лост.

— Тази — посочи му ключалката Валер.

Разхвърчаха се дребни парчета и вратата се отвори.

Хари влезе и чу зад себе си как Валер помоли Фауке да изчака отвън.

Хари забеляза първо кучешката каишка. Евен Юл се бе обесил на нея. Бе издъхнал в бяла риза, разкопчана на врата, черни панталони и карирани чорапи. Зад него имаше преобърнат стол, паднал до гардероба. Обувките му стояха грижливо подредени под стола. Хари погледна към тавана. Кучешката каишка висеше здраво вързана за куката на тавана. Хари се опита да се въздържи, но все пак погледна лицето на Евен Юл. Едното му око бе втренчено в стаята, а другото в Хари. Независими едно от друго. Като на двуглав трол с по едно око на всяка глава, помисли си Хари. Приближи се до прозореца с изглед на изток и видя приближаващите се на велосипеди хлапета по улицата, привлечени от слуховете за полицейски коли; подобна мълва винаги се разпространява с необяснима бързина в такива квартали.

Хари затвори очи и се замисли. Първото впечатление е важно, първата ти преценка, когато се сблъскаше нещо, често е най-правилната. Елен го научи на това. Ученичката му го научи да се концентрира върху първото, което почувства, щом пристигне на местопрестъпление. Затова Хари нямаше нужда да се обръща, за да се увери, че ключът е на пода зад него и никой не е влизал в къщата с взлом. Просто защото и убиецът, и жертвата висяха от тавана. Двуглавият трол се бе разцепил надве.

— Обади се на Вебер — каза Хари на Халвуршен, който, застанал на вратата, се взираше в обесения.

— Може да си е представял началото на утрото другояче, но го успокой, че тук го чака много елементарна работа. Евен Юл е разобличил убиеца е трябвало да заплати с живота си.

— И кой е той? — попита Валер.

— Беше. И той е мъртъв. Наричаше се Даниел Гюдесон и се намираше в главата на Евен Юл.

На излизане Хари помоли Халвуршен да предаде на Вебер да му се обади, ако открие пушката „Мерклин“.

Хари застана на стъпалата и се огледа. Изведнъж поразително много съседи се засуетиха из градините и запристъпваха на пръсти, за да гледат над плетищата. Дойде и Валер и застана до Хари.

— Не разбрах напълно какво каза вътре — призна си Валер. — Какво имаш предвид? Човекът се е самоубил заради чувство за вина ли?

Хари поклати глава.

— Не, мислех точно това, което казах. Те се убиха един друг Евен уби Даниел, за да го спре. А Даниел уби Евен, за да не бъде разобличен от него. Поне веднъж интересите им съвпаднаха.

Валер кимна, но все така не схващаше докрай смисъла в думите на Хари.

— Май съм виждал някъде стареца — посочи той. — Живия, искам да кажа.

— Възможно е. Това е бащата на Ракел Фауке, ако си…

— Да, хората от ПСС са шокирани. Виж ти.

— Имаш ли цигара? — попита Хари.

— Нито една — отвърна Валер. — Останалото е твоя работа, Хуле. Мислех да си тръгвам, така че кажи, ако имаш нужда от помощ.

Хари поклати глава и Валер се запъти към портата.