Ю Несбьо - Червеношийката

— Схващам някоя и друга негова дума, но не и целите изречения — отвърна Хари, давайки знак на Халвуршен да си облича якето. — Ще се чуем. — Затвори слушалката.

Вече слизаха с асансьора, когато Хари се сети, че Ракел все още чака на другата линия. Нямаше сили да се опитва да разбере какво доказва това.

През първия топъл летен ден за годината започваше да се захлажда. Полицейската кола зави към утихналия квартал с еднофамилни къщи. Хари не се чувстваше добре. Не само защото се потеше под бронираната жилетка, а и защото бе твърде тихо. Вторачи се в пердетата зад добре подстриганите плетища, но не забеляза никакво движение. Имаше чувството, че се намира в уестърн и попада в засада.

Първоначално Хари отказа да си облече бронирана жилетка, но Том Валер, отговорник за операцията, му постави следния прост ултиматум: или си слага жилетката, или си остава вкъщи. Аргументът, че куршум от пушка „Мерклин“ ще премине през пластините на бронежилетката като всеизвестния лаф за ножа в маслото, предизвика само равнодушно повдигане на рамене от страна на Валер.

Пътуваха с две полицейски коли. Колата на Валер мина по друг маршрут и влезе в улицата от срещуположната страна, от запад. Чу как гласът на Валер изпращя по уоки-токито. Спокоен и сигурен. Искаше да му опишат точното местоположение, повтори обичайната процедура и процедурата в критични случаи и настоя всеки полицай да повтори задачите си.

— Ако е професионалист, може да е свързал аларма към външната порта, затова няма да минем през нея, а над нея.

Беше съвестен, дори Хари трябваше да му го признае. Очевидно и другите в колата уважаваха Валер.

Хари посочи червената дървена къща:

— Тази е.

— Алфа — повика полицайката на предната седалка по уоки-токито. — Не те виждаме.

Валер се обади:

— Точно зад ъгъла сме. Не се показвайте, докато не ни видите. Край.

— Късно е, вече сме там. Край.

— Добре, но не излизайте от колата, докато не пристигнем. Край.

В следващата секунда видяха предницата на другата полицейска кола да се задава иззад ъгъла. Изминаха последните петдесетина метра до къщата и паркирайки, блокираха изхода от гаража. Другият автомобил спря пред външната порта.

Слязоха от колите. Хари чу мудно, глухо ехо от тенис — на топка, ударена от ракета с недостатъчно опъната корда. Слънцето тъкмо се спускаше към близкото възвишение; от някакъв прозорец се разнесе миризма на свински котлети.

И шоуто започна. Двама полицаи с автомати МП-5 в пълна готовност за стрелба прескочиха оградата и спринтираха: единият тръгна надясно, другият — наляво.

Полицайката в колата на Хари остана на място: имаше за задача да поддържа връзка с централата и да държи на разстояние евентуални любопитни зяпачи. Валер и последният полицай изчакаха другите двама да заемат позиции, закрепиха уоки-токитата във вътрешните си джобове и прескочиха портата с вдигнати във въздуха служебни пистолети. Хари и Халвуршен стояха зад полицейската кола и наблюдаваха акцията.

— Цигара? — попита Хари полицайката.

— Не, благодаря — усмихна се тя.

— Чудех се дали ти имаш.

Тя вече не се усмихваше. Типична непушачка , помисли си Хари.

Валер и полицаят стояха на стъпалата, заели позиции от двете страни на вратата. Мобилният телефон на Хари иззвъня.

Хари видя как полицайката презрително забели очи. Сигурно си мисли: типичен аматьор.

Хари понечи да изключи телефона, но първо провери дали не му звъни Ракел. Номерът му бе познат, но не беше Ракел. Валер вдигна ръка, за да даде уречения сигнал и в този момент Хари се сети кой му звъни.

Дръпна уоки-токито от облещената полицайка.

— Алфа! Спри. Точно сега по телефона ми звъни заподозреният. Чуваш ли ме?

Хари погледна към стъпалата; видя, че Валер кимна. Хари натисна зелената слушалка и допря телефона до ухото си:

— Да, моля.

— Здравейте.

За свое учудване Хари не чу гласа на Евен Юл:

— Обажда се Синдре Фауке. Извинете ме за безпокойството, но съм в къщата на Евен Юл и мисля, че трябва да дойдете насам.

— Защо? Какво правите там?

— Струва ми се, че му е хрумнала някоя глупост. Обади ми се преди един час и ме повика веднага да дойда, грозяла го смъртна опасност. Пристигнах с колата и намерих вратата отворена, но нямаше и следа от Евен. А сега се боя, че се е заключил в спалнята си.

— Защо мислите така?

— Вратата на спалнята е заключена и като се опитах да погледна през ключалката, ключът се оказа от вътрешната страна.