Ю Несбьо - Червеношийката

Ауне му бе обърнал внимание, че ако човек няма способността да изпитва страх, вероятно няма да оцелее и един-единствен ден. Хари се вкопчи в ръкохватките и се опита да се утеши с тази мисъл.

Впрочем точно Ауне индиректно подтикна Хари да пътува с първия възможен полет до Виена. Хари му изложи новопоявилите се факти, а той веднага реагира, че сега решаващ фактор е времето.

— Ако става въпрос за сериен убиец, той е на път да загуби контрол — натърти Ауне. — Не като класическия сериен убиец със сексуални мотиви, който търси удовлетворение, но всеки път се разочарова и увеличава честотата само от фрустрация. Този убиец очевидно не се ръководи от сексуална мотивация, той има някакъв налудничав план и си е поставил за цел да го изпълни, а досега беше внимателен и се държеше рационално. Убийствата зачестиха и той поема значителни рискове, за да подчертае символичното в действията си — например убийството на крепостта „Акершхюс“, приличащо на екзекуция — това подсказва, че или се чувства непобедим, или е на път да изгуби контрол и навярно ще изпадне в психоза.

— Или пък продължава да се контролира напълно — предположи Халвуршен. — Досега не е сгафил. Все още нямаме никакви улики.

И за жалост Халвуршен бе много прав. Никакви улики.

Междувременно Мускен се появи. Вдигнал телефона в Драмен, когато Халвуршен му се обадил сутринта, за да провери, понеже според разузнавачите от него нямало и помен в Осло. Естествено, не можеха да знаят дали казва истината. Твърдял, че се прибрал в Драмен, след като затворили хиподрума „Бярке“ в десет и половина и бил у дома в единадесет и половина. Или пък се е прибрал в три и половина през нощта и така е имал време да застреля Сигне Юл.

Хари помоли Халвуршен да позвъни у съседите и да ги попита дали са чули, или видели кога се е прибрал Мускен, но не таеше особени надежди. И помоли Мьолер да говори с прокурора и да издейства заповед за обиск в двата му апартамента. Хари знаеше колко неясни са аргументите им и прокурорът с пълно право щеше да отговори, че би искал да види нещо, което поне да напомня на улика, за да им даде зелена светлина.

Никакви следи. Време беше да изпита паника.

Хари затвори очи. Все още виждаше лицето на Евен Юл — посивяло, дистанцирано. Седеше свит в креслото в къщата си с верижката на кучето в ръка.

После колелата докоснаха асфалта и Хари установи, че още един път се е оказал измежду трите милиона късметлии.

Полицаят, когото шефът на полицията във Виена така любезно предостави на разположението на Хари като шофьор, гид и преводач, стоеше в залата за пристигащи в тъмен костюм и със слънчеви очила. Беше дебеловрат и държеше лист, на който пишеше „Г-н Хуле“.

Дебеловратият се представи като Фриц (все някой трябва да се казва така, помисли си Хари) и поведе Хари към морскосиньо БМВ. В следващия миг вече се носеха по магистралата в северозападна посока към центъра, покрай фабрични комини, бълващи бял дим, и добре възпитани шофьори, които минаваха в дясното платно, когато Фриц даваше газ.

— Ще отседнете в шпионския хотел — осведоми го Фриц.

— В шпионския хотел ли?

— В стария, почитаем „Империал“. Точно там се подвизаваха руските и западните агенти през Студената война. Шефът ви сигурно има доста пари.

Стигнаха до Кертнер Ринг и Фриц посочи с ръка.

— Над покривите на къщите вдясно виждате кулата на катедралата „Свети Стефан“. Страхотна е, нали? Това е хотелът. Ще почакам, докато се настаните.

Рецепционистът в „Империал“ се усмихна, когато видя как Хари се оглежда озадачен.

— Струва ни четиридесет милиона шилинга да го ремонтираме така, че да изглежда както преди войната. Бил е почти разрушен от бомбардировките през 1944 година и допреди няколко години беше доста олющен.

Хари слезе от асансьора на третия етаж и сякаш тръгна по потъващо блатно дъно, толкова дебели и меки бяха килимите. В стаята, не особено голяма, имаше широко легло с балдахин, също с вид на поне стогодишно. Отвори прозореца и вдиша аромата на печива от сладкарницата от другата страна на улицата.

— Хелена Майер живее сама — осведоми го Фриц, когато Хари отново седна в колата му. Бибитна на кола, която смени платното, без да даде мигач.

— Вдовица е и има две пораснали деца. След войната работила като учителка, докато се пенсионирала.

— Говорихте ли с нея?

— Не, но прочетох досието й.

Адресът ги отведе в квартал, някога вероятно изискан. Сега обаче мазилката по стените на широкото стълбище се лющеше, а ехото от стъпките им се смесваше със звука от капеща вода.