Ю Несбьо - Прилепът

Джоузеф млъкна и кимна доволно.

— Като пране на простор при бурен вятър — повтори той. — Ама че сполучливо сравнение. Наздраве!

Дъното на бутилката се обърна нагоре.

— Засякох 5000 стъпки на моя висотомер, когато стигнахме до долната облачна покривка — продължи той, след като нормализира дишането си. — До задействането на парашута оставаха 1000 стъпки. Държах курсиста и следях изкъсо висотомера — в случай че попаднем на гъсти облаци и се наложи да дръпнем изтеглящото парашутче там. Излязохме благополучно от пелената. Сърцето ми обаче спря, когато неочаквано видях как земята се устремява стремглаво към нас — дървета, трева, асфалт. Все едно приближаваш със зумер на фотоапарат. Едновременно отворих двата парашута. Ако на някой от двама ни не му се беше отворил основният парашут, време за запасния нямаше да остане. Защото се оказа, че долният пласт облаци се е намирал на близо 2000 стъпки от земята. Колегите долу направо изтръпнали, когато ни видели да се задаваме от облаците без парашути. Курсистът пък, глупакът му с глупак, получи пристъп на паника, след като парашутът му се отвори, и се наниза право на едно дърво. Не пострада, но увисна на четири метра над земята. Вместо да изчака помощ, се откачи от парашута, падна и си счупи крака. Оплака се, че от мен воняло на алкохол, и ръководството на клуба се събра да разгледа случая. Отнеха ми лиценза пожизнено.

Джоузеф се справи и с втората бутилка.

— Какво стана после? — поиска да узнае Хари.

Аборигенът остави празната бутилка.

— Това. Социални помощи, пропаднала среда, вино. — Пак беше започнал да фъфли. — Те ми прекършиха крилата, Хари. Аз съм от гарвановото племе. Не съм създаден да живея като ему.

Сенките в парка се бяха смалили, но пак започнаха да се разпъват. Хари се събуди. Джоузеф се беше надвесил над него.

— Ще се прибирам у дома, Хари. Искаш ли да вземеш нещо от беседката, преди да заключа?

— О, вярно, да. Пистолетът и якето ми останаха вътре.

Хари се надигна. Умираше за нещо спиртно. След като Джоузеф заключи, двамата постояха отпред, пристъпвайки от крак на крак и смутено смучейки зъби.

— И скоро ще се прибереш в Норвегия?

— Тези дни.

— Дано следващия път да хванеш самолета.

— Мисля следобед да се обадя в авиокомпанията и в службата. Сигурно се чудят къде се губя.

— Мамка му! — Джоузеф се плесна по челото и пак извади ключа. — Май в това червено вино слагат твърде много танини. Направо ми разяждат мозъчните клетки. Все забравям дали съм изгасил осветлението, а пазачът побеснява, ако завари лампата включена.

Отключи. Посрещна го тъмнина.

— Хе-хе. Знаеш как е: когато едно помещение ти стане втори дом, натискането на ключа за осветлението става автоматизъм. Изобщо не влагаш мисъл, докато го извършваш. Затова и забравяш дали си го направил… Станало ли е нещо, Хари?

Хари се вцепени. Погледна разтърсен Джоузеф.

— Осветлението — отрони само той. — Беше угасено.

Главният охранител в театър „Сейнт Джордж“ поклати глава с недоумение и наля още кафе на Хари.

— Д-д-досега т-т-такова чудо не бях виждал. Всяка вечер залата се пълни до дупка. По време на изпълнението на онзи номер с гилотината хората полудяват, крещят и изпадат в луд възторг. На афиша вече пише „Смъртоносната гилотина — позната от телевизията и от печата — убивала е и преди…“ Този номер с-с-стана гвоздеят на програмата. Ш-ш-шантава работа.

— Наистина. Значи намериха заместник на Ото Рехтнагел и продължават да изнасят представлението в оригиналната трактовка.

— Кажи-речи да. Пожънаха небивал успех.

— А номерът със застреляната котка?

— Снеха го от програмата. Не успя да набере популярност.

Хари не можеше да си намери място. Под ризата му струеше пот.

— Всъщност и аз не разбрах смисъла му.

— Създадоха го по идея на Рехтнагел. На младини самият аз се пробвах като к-к-клоун, затова винаги обичам да гледам какво става на сцената, когато ни гостува циркова трупа. Включиха номера с котката в сценария чак на репетицията в деня преди представлението.

— Досещах се, че това е работа на Ото.

Хари се почеса по обръснатата брадичка.

— Едно нещо не ми дава мира. Питам се дали ще можеш да ми помогнеш. Възможно е да се заблуждавам, но просто изслушай теорията ми и ми кажи как ти се струва. Да предположим, че Ото знае, че ще присъствам в залата. Разполага с неизвестни за мен сведения и иска да ми ги поднесе, но завоалирано поради редица причини. Вероятно защото самият той също е въвлечен. И въпросният номер е адресиран към мен. Ото иска да ми каже, че онзи, когото се опитвам да уловя, също е ловец, тоест мой колега. Знам, звучи малко объркано, но си се убедил лично колко ексцентричен ставаше понякога Ото. Какво ще кажеш? Допускаш ли, че би предприел подобна стратегия?