Ю Несбьо - Прилепът

Хари стисна леко дясното рамо на болния. В очите му избиха сълзи и гръдният му кош се заповдига бурно. Погледът му заподскача между Хари и Либи. Човешката природа е гъста, непроходима гора, но когато раненият отвори уста, Хари сякаш съзря противопожарна просека. Без съмнение говореше истината:

— Каквото и да ми сторите, Еванс Уайт ще ме накаже десетократно по-жестоко, ако разбере, че съм го изпял. И тримата с вас знаем, че дори да имах какво да ви кажа, щях да си замълча. Почвайте ме, но преди това да ви предупредя: на погрешен път сте. На много погрешен път.

Хари погледна Либи. Той поклати леко глава. Хари се замисли за миг, после стана и остави шиша върху нощното шкафче.

— Бързо възстановяване! — пожела на ранения.

— Аста ла виста — отвърна онзи и се прицели в него с показалец.

На рецепцията на хотела му предадоха, че са го търсили по телефона. Хари разпозна номера на управлението и веднага позвъни от стаята си. Вдигна Йонг Сю.

— Още веднъж прегледахме всички досиета и проведохме по-обстойна проверка. Три години след извършването им някои провинения се зачеркват от официалните досиета. Така е по закон. Нямаме право да държим провинения с изтекла давност в регистрите. Но когато става дума за престъпления със сексуален подтекст… да го кажем така: пазим копия от докладите в неофициална картотека. Натъкнах се на нещо интересно.

— Какво?

— Официалното досие на хазяина на Ингер Холтер, Хънтър Робъртсън, беше чисто като сълза. Но като се поразтърсих, се оказа, че два пъти е бил глобяван за публично разголване. Грубо разголване.

Хари се питаше кое разголване е деликатно.

— Тоест?

— Опипване на собствените гениталии на обществено място. Това, разбира се, може да се окаже съвсем безобидно, но има и още. Либи се отбил при него. Не го заварил вкъщи. Зад вратата лаело злобно куче. Появил се съседът. С Робъртсън имали уговорка съседът да разхожда и да храни кучето всяка сряда вечер. Човекът имал ключ за дома му. Либи го попитал дали стопанинът е отсъствал и в срядата преди убийството на Ингер Холтер. Съседът потвърдил.

— Е, и?

— В предишните си показания Робъртсън посочи, че е прекарал въпросната вечер сам в дома си. Исках да те уведомя незабавно.

— Какво ще предприемете? — Хари усети как пулсът му рязко се ускори.

— Утре сутринта ще го отведем с полицейска кола.

— Хм… Кога и къде си е показвал прелестите?

— Да видим… Май в някакъв парк. Да. В Грийн парк, един малък…

— Знам къде е. — Хари бързо обмисли възможностите. — Ще се поразходя. Там се подвизава един и същи контингент. Може да изскочи нещо.

Хари записа датите на непристойните прояви в малкия си черен рекламен бележник, дежурен подарък от баща му за Коледа.

— Само за майтапа, Йонг. Какво е тогава деликатно разголване?

— Да си на осемнайсет, под въздействието на спиртни напитки и да си покажеш задника на минаващ полицейски патрул в деня на Националния празник на Норвегия.

От смайване Хари не успя да обели и дума.

Йонг се разкиска по телефона.

— Как… ? — успя само да промълви Хари.

— Направо невероятно е колко информация може да се открие с помощта на две-три пароли и съдействието на датски колега от съседния кабинет — засмя се чистосърдечно Йонг.

Хари усети как започва да кипва.

— Нали не се сърдиш? — в гласа на австралийския му колега изведнъж се появи притеснена нотка, задето вероятно е преминал границата на колегиалността. — На никого не съм го казал.

Звучеше толкова разтревожен, че Хари веднага му прости.

— В патрула се возеше и полицайка. После ми отправи комплимент за стегнатите ми задни части — поясни Хари.

В слушалката се разнесе ведър смях.

Фотоклетките в парка явно прецениха, че се е стъмнило достатъчно, за да активират осветлението. Хари се устреми към пейката. Веднага позна сивия абориген.

— Добър вечер.

Главата, досега обронена върху гърдите, се повдигна бавно и две кафяви очи се насочиха към Хари — или по-скоро минаха през него — и се приковаха в нещо в далечината.

— Fig? — попита той с изнемощял глас.

— Моля?

— Fig, fig — повтори мъжът и размаха два събрани пръста във въздуха.

— Oh, fag 16 16 Oh, fag (англ.). — А, цигара ли искаш. — Б.пр. .

— Yeah, fig.

Хари извади две цигари. Едната подаде на аборигена, другата тикна в устата си. Минута-две поседяха да се насладят на тютюна. Намираха се върху малка зелена площ насред милионен град и въпреки това Хари имаше чувството, че е попаднал на далечен безлюден остров: дали заради спускащия се мрак, съчетан с електрическото стържене от невидимите крачета на скакалците, които се отъркваха едно в друго, или защото пушенето заедно с чернокожия мъж с широкото екзотично лице, потомък на коренните жители на този континент, му вдъхваше усещане за ритуал и безвремие.