Ю Несбьо - Прилепът

— Имам един въпрос… — подхвана Хари, но дрезгавият поклати глава. — Само един. Някой от вас познава ли този мъж — Еванс Уайт?

Хари вдигна снимката. Досега другите двама, които седяха с лице към него, само наблюдаваха — по-скоро безразлично, отколкото враждебно. При споменаването на името на Уайт погледнаха Хари с внезапно лумнал интерес. Хари забеляза, че кожата по тила на двамата, обърнати с гръб към него, се изопна.

— За пръв път го чувам — отвърна дрезгавият. — Пък и в момента провеждаме… личен разговор, уважаеми. Приятна ти вечер.

— Случайно обсъждането да касае продажба на вещества, забранени от австралийските закони? — попита Хари.

Продължително мълчание. Беше избрал тактика, криеща смъртна опасност. Обикновено човек отправя недвусмислени провокации само когато си е осигурил солидно подкрепление или добри възможности за отстъпление. Хари не разполагаше нито с едното, нито с другото. Просто му се струваше, че е крайно време да настъпи някакво раздвижване.

Единият тип се надигна и се извиси чак до тавана. Обърна се и показа грозната си сипаничава фасада. Мустакът тип „подкова“ подчертаваше ориенталския му външен вид.

— Чингис хан! Радвам се да те видя. Мислех те за покойник! — възкликна Хари и протегна ръка.

— Ти кой си? — изхъхри ханът като в предсмъртен хрип. Всяка дет-метъл банда би убила за такъв вокалист.

— Полицай съм и не…

— Ай-ди — исполинът погледна отвисоко съвсем не ниския Хари.

— Моля?

— Значката ти.

Хари си даде ясна сметка, че ситуацията изисква нещо по-солидно от пластмасовата му карта с паспортна снимка от управлението в Осло.

— Казвали ли са ти, че имаш същия глас като фронтмена на „Сепултура“? Как му беше името…

Хари потърка брадичката си с пръст, все едно си напрягаше ума да се сети. Дрезгавият тръгна да заобикаля масата.

— А ти си Род Стюарт, нали? — посочи го с пръст Хари. — Разкрих ви! Събрали сте се да обсъждате „Live Aid“ втора част 14 14 През 1985 година в Лондон и Филаделфия се провеждат два исторически благотворителни концерта под надслова „Live Aid“ в подкрепа на гладуващите в Етиопия. — Б.пр. и да…

Ударът улучи Хари в зъбите. Той се олюля и се хвана за устата.

— Да разбирам ли, че не вярвате в бъдещето ми като стенд-ъп комик? — попита Хари.

Погледна пръстите си, омазани с кръв, слюнка и нещо меко и бяло — зъбен цимент, по негово предположение.

— Пулпата е червена, нали? Пулпата е онова мекото, което се намира във вътрешността на зъба — обърна се Хари към Род и му поднесе пръстите си.

Род го изгледа скептично, после се надвеси над него и проучи по-внимателно бялата маса.

— Това е дентин. Разположен е под емайла. Дъртият беше зъболекар — обясни той на другарите си, отстъпи крачка назад и дублира първия удар.

За миг на Хари му причерня, но когато отново всичко му се проясни, се оказа, че се е задържал на крака.

— Я сега виж дали няма да откриеш пулпа! — посъветва го не без известно любопитство Род.

Хари знаеше, че е глупаво; съвкупността от натрупания опит и здравия разум му подсказваше, че е глупаво; контузената челюст потвърждаваше, че е глупаво, но за жалост дясната му ръка смяташе хрумването за блестяща идея, а в онзи миг решението зависеше изцяло от нея. Улучи Род в брадичката и се чу как челюстите му хлопнаха. После Род залитна назад, отстъпи две крачки — неизбежното следствие от тежък, перфектно балансиран ъперкът.

Болката от подобни удари се разпространява от челюстната кост към малкия мозък (в случая анатомичният термин важеше с пълна сила и за количеството сиво вещество изобщо в главата на пострадалия), където вълнообразни вибрации причиняват редица къси съединения или — ако противникът извади късмет — мигновена загуба на съзнание и/или дълготрайни мозъчни увреждания. В случая на Род мозъкът явно се затрудняваше да реши дали да колабира напълно, или просто да претърпи краткосрочно сътресение.

Чингис хан нямаше никакво намерение да изчаква резултата от нанесената травма. Сграбчи Хари за гушата, вдигна го на височината на раменете си и го запрати, както хамалите хвърлят чували брашно в каросерия на камион. Към двойката, която похапваше дневното меню за седем долара, се понесе неканен мераклия да сподели вечерята им. Те предвидливо отскочиха встрани, когато Хари се приземи по гръб с гръм и трясък върху масата им. „Божичко, дано скоро изгубя съзнание“ — помисли си той, когато болката го връхлетя, а ханът се отправи към него.