Ю Несбьо - Прилепът

И тя махна с ръка да ги подкани. След подобно встъпление Ендрю и Хари преживяха по-скоро истинско разочарование. Кафенето всъщност представляваше съвсем обикновена закусвалня: продават кафе, чай, салати с йогурт и сандвичи със зеленчуци. В горещо рекламираната зала за кристали и минерали бяха изложени блестящи кристали, фигурки на Буда с кръстосани крака, сини и зелени кварцови залежи и природни камъни. Експонатите създаваха сложна смесица от различни светлини. Из помещението се носеше дискретно ухание на ароматни пръчици, приспивна мелодия на панфлейта и шумолене на течаща вода. На Хари магазинът му хареса, но асортиментът му се стори малко прехвален и от експонатите далеч не ти спираше дъхът. Без дъх можеше да останеш от цените.

— Хе-хе — засмя се Ендрю, след като погледна етикетите на няколко стоки. — Тази дама е просто гениална.

Кимна към видимо състоятелните клиентки на средна възраст из помещението:

— Някогашните хипарки са пораснали. Вече си имат сериозни професии и стабилни доходи, но спиритуализмът все още ги влече.

Застанаха до касата. Пълничката жена продължаваше да се усмихва все така лъчезарно. Хвана ръката на Хари и притисна синьо-зелен камък към дланта му.

— Зодия козирог, нали? Поставете този камък под възглавницата си. Ще отстрани всякаква негативна енергия от стаята ви. Струва шейсет и пет долара, но понеже наистина имате нужда от него, ще ви го дам за петдесет. А вие трябва да сте лъв? — обърна се тя към Ендрю.

— Не, госпожо, полицай съм — той вдигна дискретно значката си.

Тя пребледня и го изгледа шокирана.

— Какъв ужас! Дано не съм допуснала някое нарушение.

— Не и доколкото ми е известно, госпожо. Нали вие сте Маргарет Досън, бивша Уайт? Къде да поговорим на спокойствие?

Маргарет Досън бързо се окопити и извика едно от момичетата да я замести на касата. После изведе Хари и Ендрю в градината, където седнаха край бяла дървена маса. Между две дървета се простираше опъната мрежа. Хари първо я помисли за рибарска, но като се позагледа по-внимателно, разбра, че всъщност представлява паяжина.

— Май ще вали — промърмори госпожа Досън и потри ръце.

Ендрю се прокашля и тя прехапа долната си устна.

— Извинете, инспекторе. Просто се притесних.

— Не се тревожете. Каква паяжина само си имате!

— Изпреде я Били, паякът ни. Сигурно се е сврял да подремне някъде или е на лов за мишки.

Хари инстинктивно прибра крака си под стола.

— На лов за мишки ли?

Ендрю се усмихна.

— Хари е от Норвегия. Там не са свикнали с такива големи паяци.

— Нека ви успокоя: най-едрите породи не са най-опасни. Затова пък у нас се среща един миниатюрен пакостник, който се нарича „червеногръбко“. Неговото ухапване е смъртоносно, но той предпочита да се навърта из по-гъсто заселените райони — подвизава се под прикритието на големия град, така да се каже. В тъмни изби и влажни кьошета.

— И не е единственият — промърмори Ендрю. — Нека се върнем на въпроса, госпожо. Става дума за сина ви.

Сега вече цялата кръв се отдръпна от лицето на госпожа Досън.

— За Еванс ли?

— Доколкото ни е известно, не е имал никакви предишни спречквания с полицията — успокои я Хари.

— Така е. И слава богу.

— Отбихме се тук, защото вашият магазин се намира точно по пътя ни към Бризбейн. Случайно да познавате жена на име Ингер Холтер?

Госпожа Досън си повтори беззвучно името и поклати глава.

— Еванс никога не е бил любовчия. Винаги ме е запознавал с приятелките си. След като му се роди дете от… от онази обесница, чието име дори не искам да си спомням, му забраних… го посъветвах да не избързва. Нека изчака да срещне правилното момиче.

— И защо да не избързва?

— Защото аз така му казах.

— А защо му казахте така?

— Защото… защото допуска фатални грешки — тя хвърли поглед към магазина, за да покаже, че времето ѝ е ценно — и защото Еванс е чувствително, лесно ранимо момче. В живота му навлезе много негативна енергия и му трябва жена, на която да вярва стопроцентово, а не някоя от онези… пачаври, дето само му мътят главата.

Над ирисите ѝ се спусна сива пелена.

— Често ли се виждате със сина си? — попита Ендрю.

— Еванс се отбива винаги, когато ангажиментите му позволяват. Горкичкият, претрепва се от работа. Продава билки. Опитвали ли сте ги? Понякога слагам от тях в чая, който предлагаме в кафенето.

Ендрю се прокашля. С периферното си зрение Хари мярна някакво движение между дърветата.