Така че, забелязвайки безшумно движещата се фигура на Черенок, единствената им мисъл бе как да избегнат погледа му.
Вратата се оказа заключена. Без да обръща глава встрани, Сауляк протегна, ръка и със задоволство усети как в дланта му легна топлият стоманен ключ, прилежно поставен от единия „постови“. Рязко го пъхна в ключалката, завъртя го и блъсна вратата. Тъкмо навреме — все още нищо не се бе случило. Коля стоеше, силно приведен напред, за ръцете и краката го държаха четирима кучи сина, а този, който по жребий или уговорка бе пръв, вече бе смъкнал гащите си и с лигава физиономия демонстрираше „пълната бойна готовност“ на своя „пищов“. Зрелището беше ужасяващо, защото под кожата на члена, който и без това бе надарен от природата с внушителни размери, бяха имплантирани сачми — предмет на особена гордост на този скудоумен бабаит. Сауляк само за миг си представи каква нечовешка болка би изпитало бедното момче, когато това зловещо „съоръжение“ започнеше да раздира ануса му, но този миг бе достатъчен всичко да свърши мълниеносно.
Гордо стърчащият напред и нагоре дебел и дълъг пенис изведнъж започна да повяхва и пред очите на всички да се сгърчва като детско балонче, на което са изпуснали въздуха. Другите „любовчии“ бяха онемели и стояха като истукани, макар в действителност да не се бе случило нищо свръхестествено. Не покойник се бе появил от оня свят, а Черенок — точно такъв затворник, каквито бяха и те. Всички знаеха, че Черенок няма никого да издаде, няма за никого донос да направи. За две години много неща се бяха случили пред очите му, даже го бяха провокирали да стане доносник, очаквайки, че той ще се поддаде, и след това с чиста съвест да му се устрои съдилище, но така и не бяха дочакали това да стане.
Сега стояха, без да шавнат, вперили очи в пода.
Сауляк хвана Коля за рамото и го изведе навън. Момчето ридаеше гласно, като дори не направи опит да прикрие лицето си — дотолкова беше уплашено.
— Не реви — сухо му рече Павел. — Всичко свърши. Повече няма да се повтори.
— Откъде знаеш? — изхлипа Коля. — Ти да не би да си им главният?
— Не съм. Но знам.
— Ще ме вземеш ли в твоето семейство? — притеснено помоли момчето.
— Нямам семейство. Аз съм сам.
— Вземи ме при себе си. Двама ще бъдем. Другите говорят, че никой не ти изпраща колети и никой на свиждане не ти идва. А на мен мама ще ми изпраща колетчета и аз ще си ги поделям с теб.
— Не ми трябва нищо. Стига ми и това, което си имам.
— Я се виж колко си кльощав, как така ти стига! — възмути се Коля. — Ненапразно ти викат Черенок, ти и зад сап от лопата можеш да се скриеш.
— Казах — нищо не ми трябва.
С това Павел бе прекратил този разговор.
Той не бе започнал да допуска Коля близо до себе се, но непрекъснато чувстваше погледа му, пълен с признателност и свенливо възхищение. Затова сега, нахакано движейки се към изхода на помещението и дочувайки шепота зад себе си, Сауляк осъзнаваше, че всеки от отряда бе готов да се погрижи, никаква неприятност да не му се случи, защото всички искаха омразният, тайнствен и излъчващ смътна, но остра опасност Черенок най-накрая да се омете оттук. Само може би младокът Коля би желал той да се задържи по-дълго, защото се страхуваше да остане без покровител. Разбира се, за нарушение на режима не биха го задържали кой знае колко време — нямаше такъв закон да се продължава самоволно срокът на издадената от съда присъда и ако някой дръзнеше да ядоса Черенок няколко дни преди излизането му на свобода, то тези дни биха превърнали в ад живота на обитателите на помещението — в това никой не се и съмняваше.
Сауляк отвори вратата към коридора и тихо закрачи към умивалнята. Запали лампата, без да му пука от нищо, разви крана, наплиска лицето си с леденостудена вода, вдигна глава и погледна отражението си в нащърбеното мътно огледало.
Почти не се бе изменил за тези две години. Даже не бе отслабнал, защото просто нямаше накъде още да слабее — винаги бе бил тънък като глист. Тесни кости, гладка, опъната кожа, силно хлътнали бузи, високо чело, малки очи, обрамчени от къси почти незабележими ресници, рехави вежди, тънък и прекалено дълъг за такова лице нос с изразена гърбица. На главата — оскъдно количество косми, повече от които вече посребрени. През тази година навършваше четиридесет и пет. Всъщност, само по косата си личеше възрастта му. Рано бе започнал да оплешивява и на трийсет и пет тя забележимо бе оредяла. Иначе приличаше на висок строен момък със сухи мускули и с нито грам тлъстина под кожата. Имаше силни и издръжливи крака на бегач, но ръцете и раменете му бяха слаби и тънки.
Читать дальше