— Нещастен случай? — попита Настя. — Или сам си е виновен.
— Никой не знае, освен самия Павел Дмитриевич — разпери ръце Гордеев. — Но след седмица, на трети февруари, присъдата му изтича и той излиза на свобода. За него това е всичко засега. Нека се върнем към Булатников. Владимир Василевич Булатников е притежавал две неща, които са еднакво важни за нас в този момент. Първо, той е имал репутация на човек, който може извънредно много, прави извънредно много, но пък още повече знае. И второ, имал е ученик, когото грижливо е обучавал много години, издигал го е по служебната стълба, отшлифовал е майсторството му и в крайна сметка го е довел до длъжността на свой собствен заместник. Този човек се казва Минаев — Антон Андреевич Минаев. След смъртта на Булатников на неговото място пристигнал друг човек, който не бил съгласен да има заместник от обкръжението на Булатников, и на Минаев му се наложило да премине на друга служба, но в рамките на същото това ведомство. И тъй като генерал-майор Минаев е от хората, които не забравят за стореното им добро, мисълта за тайнствената гибел на неговия покровител и учител не му давала нито миг покой.
— И иска да зададе няколко въпроса на Павел Дмитриевич?
— Точно така — кимна Гордеев.
— Тогава какъв е проблемът? Той не умее ли да задава въпроси? Или не иска да излиза на светло и да се срещне лично с този тип?
— Минаев всичко може и иска. Но виждаш ли, момичето ми, той се страхува, че Сауляк просто няма да стигне до него.
— Че защо?
— Ето на, тъй си и знаех. Ще ми се наложи да ти обяснявам надълго и нашироко. Ти какво, не разбираш ли кой е Сауляк?
— Не, не разбирам. Какво трябва да разбера, освен че е агент на КГБ? Обстоятелството, че наскоро след смъртта на Булатников се е оказал зад решетките, подсказва, че той прекалено много знае, независимо по чия воля е станало това — по негова или чужда. Причината е само една и тя е очевидна.
— Видя ли, пък казваш, че ни си разбирала. Би трябвало да ти стане ясно, че повече от сто метра от вратата на затвора Сауляк няма да измине. И ако изминавайки тези стотина метра, той замълчи завинаги, това все още е половината беда, колкото и цинично да звучи. Вторият вариант ни заплашва с повече неприятности.
— Вие смятате, че ще поискат да го отвлекат, за да изтръскат от него всичко, което той знае?
— Налага ми се да мисля така. Виждаш ли, момичето ми, ученикът на Булатников, генерал-майор Минаев, разполага със сведения, че преди около три-четири месеца някой е започнал да проявява интерес към осъдения за хулиганство Павел Дмитриевич. Той има основания да предполага, че към
Сауляк се протягат пипала, при това не само от една страна, а от две — пък нищо чудно и от три. Сауляк е работил за Булатников и би могъл да знае кой и защо е премахнал генерала, а освен това, би могъл да знае и много неща, които ще влязат в работа някому при предстоящата предизборна кампания. В тази работа, както се досещаш, всички средства са добри и всеки действа според собствените си разбирания. Някой ще започне да заклеймява негодниците-управници и да изисква от тях изплащане на заплатите и пенсиите, друг ще започне да доказва, че е измислил най-ефективния метод за прекратяване на чеченския конфликт, а трети ще започне да рине земята, търсейки компромати за своя съперник и неговата групировка.
— Чудесно, но аз все пак така и не разбрах какъв е проблемът. Да не би генерал Минаев да няма възможности да осигури охрана на Сауляк? Защо изведнъж този проблем е станал ваш, а не негов?
— Защото Антон Андреевич Минаев не разполага с оперативен апарат и не иска афиширане. Защото се е обърнал със своя проблем към стария си приятел Александър Семьонович Коновалов, а генерал Коновалов на свой ред го прехвърли върху моя гръб. И защото е безсмислено да се осигурява охрана на Сауляк. Количеството ще премине в качества, но по същество резултатът ще е същият. Ако Сауляк го охранява един човек, ще похитят и двамата. Ако охраната му е от пет души, за да бъде достигната целта, пред портала на затвора ще се появят десет бандита. Ако около Сауляк се строи рота, на мераклиите ще им се наложи да проведат военна операция, за да го пипнат. Но така или иначе, те ще го пипнат, разбери това. Две години той е мълчал, две години от него не е изтекла никаква информация, което съвсем не означава, че той не разполага с такава. И тези, които сега проявяват такъв интерес към Сауляк, искат да изтръскат тази информация от него, за да я използват в политическата си игра.
Читать дальше