Фридрих Незнански - Опасно хоби

— Кого търсите?

— Извинете, как да намеря Грачов?

— А вие какъв сте му?

— Как какъв? — Турецки засече за миг. — Син на стар негов приятел. Нося му поздрави от татко.

— Няма го.

— Как го няма? Какво се е случило?

— Боледува.

— И къде?

— Ами не зная. Питай там Ефимич. Той му помагаше.

— Ами него къде да го търся?

— Не зная. Мотае се по двора.

— Леличко, почакай! — Но зад вратата вече настана мъртва тишина.

Прегърбен побелял човечец вървеше край бордюра на градинката, надничаше под храстите и ровеше с ръце из тревата. Носеше сакче, в което подрънкваха празни шишета.

— Извинявай, чичо, тукашен ли си?

— Що питаш?

— Трябва ми нещо.

— Казвай де. Черпи един тютюн — добави той, като видя в ръката на Турецки димящата цигара.

— Дойдох при Грачов, ама го няма, този от третия етаж — той показа. — Болен бил, взели го в болницата, само Ефимич знаел в коя. Къде да намеря този Ефимич? Поне кажи къде живее?

— Ще ти кажа къде. Туканка, комшия на Коската. Само че го няма.

— Къде е?

— Къде, къде!… Събира шишета, къде. Аз съм бе. Какво искаш от Коска? Много закъса той, няма да изкара…

— Значи ти си Ефимич, така ли? Какво му е на Грачов, в коя болница е? Специално съм дошъл от Москва да го видя, разбираш ли?

— Ами ти кой си?

— Саша ми викат. Константин Сергеевич ме познава. Е?

— Щом е такваз работата… — Недоверието в очите на Ефимич още не изчезваше. — Щом е тъй… Върви в раковия център. Всяка справочна знае. То е… как да ти обясня, като си от Москва? Абе там е. Комай няма да се върне тука. Ще го изпратим на гробището, ей го къде е, вижда се от прозорците. Ще си гледа къщата и ще ни праща много здраве от онзи свят.

Ефимич отчуждено махна с ръка и продължи нататък, пак повдигаше клоните и надничаше отдолу.

Къде ли е онкологичният им център? Всяко справочно бюро знаело. Ще проверим.

Най-лесно беше да отиде в градската прокуратура или в градското управление на вътрешните работи, като се представи, всичко ще се изясни и намери за пет минути. При необходимост дори ще му дадат транспорт. Но тогава ще трябва да обяснява защо е тук, по каква причина и дали не е пристигнал да рови за някого… Но пък, от друга страна, още утре със сигурност ще знаят за пристигането му и ще се обидят, че не ги е удостоил, така да се каже. Все пак не е откъде да е, а от Главната. Току-виж се засегнали. Няма да му пречат, но няма да го изпуснат от очи. А на него му трябва само едно: съдбата на нещастната тетрадка. И да си ходи. Няма да повярват.

И Турецки се запъти към Ленинградската прокуратура. Петербургската не звучеше, още по-малко Санктпетербургската. По му прилягаше старото название.

Остави командировъчното си в приемната на прокурора, за да му сложат печат. Самият прокурор отсъстваше. Поговори със заместника му Маркашин, с когото не се познаваше, но намериха общи интереси. Буквално с две думи обясни целта на посещението си: убийството на колекционера, ограбването на музеите, подозрението, че е помагал някой, който е работил в Ермитажа. Повече не бе нужно. Ако чекистите се заинтересуват, нека разузнават. С помощта на Маркашин Турецки бързо намери „раковия център“, по телефона обясниха, че болният Грачов като ветеран от Великата отечествена война, а също като репресиран, се намира в седемнайсета стая. Състоянието му е средно тежко. Посещенията са всеки ден от тринайсет до седемнайсет.

— Слушай, Семьон Макарович, помогни! Трябва да стигна поне до четири, за да успея да поговоря, а после да пренощувам някъде, желателно спокойно и не скъпо. — И за да разсее неловкостта, че не е предупредил за пристигането си, разказа как днес го сваляше мустакатата Самсонова, като имитираше и преувеличаваше. Маркашин се превиваше от смях и го посъветва по-скоро да се отдаде на момичето. Но като му мина, предложи стая в аспирантското общежитие, където и той някога е живял. Сега е лято, но трябва да се позвъни на коменданта, да запазят легло за два дена.

— Не ми трябва повече! — зарадва се Турецки и от плещите му падна товарът на неопределеността. Вицовете са си вицове, но в отсъствието на градския прокурор бдителният Маркашин все пак пое на раменете си цялата тежест на отговорността.

Той веднага Даде на Саша адреса на общежитието и обеща да му звънне, а после извика от гаража „куриерската“ волга, която откара колегата му в онкологията.

Константин Сергеевич Грачов каза на Турецки, че се е озовал в клиниката след остър стомашен пристъп с кръвоизлив.