Александра Маринина: Светлият лик на смъртта

По долар от клиент. Дори чашка кафе струваше два долара. А чаша пресен портокалов сок — още повече. Ако се храниш срещу петнайсет долара на ден, не си заплашена от затлъстяване. Порция риба с гарнитура струва дванайсет долара, месото естествено е по-евтино, още два долара е най-обикновена салата от домати, краставици и лук със зехтин.

В ресторанта влизаха доволни от живота курортисти с още неизсъхнали след плажа бански костюми. Същите московчани като Люба, те й изглеждаха като същества от друга планета. Тя се втурваше към тях и ги канеше да посетят ресторанта, като им предлагаше помощта си в избора на ястия, но често се сблъскваше с високомерен поглед и студените думи:

— Говоря английски и не се нуждая от вашата помощ.

Обикновено така реагираха разкошните дългокраки хубавици, които някак напомняха Мила. Те не искаха да бъдат рускини в този курортен рай, искаха да бъдат чужденки, почиващи в международен хотел и свободно ползващи международния английски език. Като германците, англичаните, датчаните, италианците и австралийците, които през септември-октомври надойдоха в Кемер.

Люба получаваше много предложения да се стабилизира финансово по креватния начин, но не можеше да се пречупи, макар да се случваха моменти, когато сериозно се опитваше да го стори. Убеждаваше себе си, втълпяваше си, че това е принудителна мярка, а не проституция, но при мисълта какво ще прави с нея ей този потен космат турчин с мазни очички и криви крака, й се повдигаше. Защо, защо винаги я канят такива? Ето, има красиви млади турски момчета — високи, стройни, с мускулести крака и огромни ясни очи с невероятно дълги ресници. Ако материалното й благополучие зависеше от такъв красавец, тя по-лесно щеше да отстъпи. Все пак нямаше да е толкова отвратително, би могло да се изтърпи някак.

Но през месеците, прекарани в Турция, Люба бързо проумя, че не представлява интерес за младите красавци. Младите красиви турски момчета са се специализирали по дамички на средна възраст и нагоре, по възможност богати и с неутолен сексуален апетит. Дамичките търсят тук плътски наслади далеч от скучните си съпрузи и от омръзналите им любовници — ако изобщо имат такива — и са готови добре да плащат за това, а турските аполоновци са просто млади мъжки проститутки, които нямат нищо против да им доставят удоволствие и добре да припечелят от това. Докато светлокосите млади славянки като Люба представляват интерес само за по-възрастни мъже, вече изгубили външната си привлекателност, но пък готови да си платят за удоволствието.

Така минаваха дните. От обед до полунощ: „Добър ден, заповядайте в нашия ресторант, в менюто ни винаги има прясна риба, стриди, омари, други морски дарове, кебап… Извинете. Всичко хубаво. Надявам се, че все пак ще се отбиете при нас…“ Гласът й е умолителен, жалък, унизен. И тя цялата е жалка и унизена, а покрай нея минават греещи от щастие и здраве нейни съотечественици и най-голямото, на което са способни, е да удостоят Люба с поглед, какъвто човек обикновено отправя към бездомно куче, за което, разбира се, му е жал, но и през ум не би му минало да го прибере в къщата си. Жега, задуха, зной, курортистите се разкарват по бански или в краен случай — по фланелки и шорти, а тя трябва цял ден да е официална: с пола и блузка, със сандали на ток, които безжалостно нараняват подпухналите й от жегата крака. От миризмите, които се носят откъм кухнята, й се вие свят, защото Люба е постоянно гладна. Но може ли да каже това на собственика? Той, разбира се, ще започне да я храни по-добре, но за нейна сметка. Ще й пише на сметката не по петнайсет, а по двайсет долара. Да вкара в ресторанта двайсет души ще означава само да си осигурява храната. Не, по-добре да потърпи. В полунощ „Дюпон“ затваряше и Люба се потътряше към къщата, където бе наела легло. Именно легло, а не цяла стая. Четири момичета — три студентки туркини и тя — се тъпчеха в стайче без климатик и с едно-единствено прозорче високо под тавана. Въздухът не достига, цялото ти тяло е покрито с лепкава пот и успяваш да задремеш едва на разсъмване, когато захладнее. В седем сутринта студентките ставаха — техният работен ден започваше в девет и макар че работата им не беше далеч, те започваха да се приготвят отрано. В къщата имаше само една тоалетна в помещението на душа и я използваха всички обитатели — петнайсетина души, включително и хазяите. За да се измият, трябваше да чакат на опашка. След като студентките излезеха, вече беше невъзможно да заспи, къщата се изпълваше с гласовете на събудилите се деца, а и ставаше горещо. В дванайсет трябваше да е отново на работа. До полунощ.