Александра Маринина: Светлият лик на смъртта

Качи се в офиса на собственика. Секретарката в приемната й хвърли съчувствен и някак двусмислен поглед, който страшно притесни Люба.

— Шефа го няма — съобщи й секретарката и на Люба й се стори, че тя едва сдържа неприятната си лукава усмивчица.

— А кога ще дойде?

— Утре.

— Но той ни каза да дойдем днес. Трябва да ни плати.

— Вече ви плати — каза секретарката и все пак не можа да не се ухили.

Люба хукна към близкото село, където бяха на квартира с Мила. Втурна се в къщата и веднага видя приятелката си, която прибираше багажа си в сака.

— Платил ни е, нали? — запъхтяна, радостно попита Люба.

Мила, продължавайки да прибира багажа, вдигна към нея студените си сини очи:

— На мене — да.

— Какво значи на тебе — да? — не разбра Люба. — А на мене?

— На тебе не плати.

— Как така? Защо?

— Защото е тъпо да се правиш на девственица. Да не си дете? Не разбираш ли как се печелят пари тук?

Люба се тръшна на стола като убита. Едва сега почувства как от тичането в обедната жега сърцето й блъска като лудо.

— Ти си му дала?

— Мила моя, не съм му дала, а му давах през целия този месец, всеки божи ден. Именно за това ми плати. Ако беше по-умна, щеше да плати и на тебе. А сега ще стоиш на сухо.

— Но нали работих! — отчаяно възкликна Люба. — Бачках като вол. Мислиш, че нищо не виждах ли? Аз правех по петнайсет-двайсет масажа на ден, а ти — най-много пет-шест, броях ги. Смяташе се, че нормативът ни е общ, но аз работех три пъти повече от теб, защото ти се и чукаше с клиентите. Знам, всичко чувах през стената — тънка е. В твоя кабинет идваха само мъже, естествено — знаели са какво търсят.

Мила рязко дръпна ципа на сака си и го преметна през рамо.

— Да, чуках се с клиентите. И с господаря се чуках. И спечелих пари. А ти — не. Защото всеки печели, както умее. Още първата вечер, когато господарят ни направи предложение, всичко можеше да се нареди. Ако ти не беше такава глупачка и не се правеше на девственица, щяхме живот да си живеем. И двете трябваше да се съгласим, за групов секс той щеше да ни даде много повече пари. А ако бяхме се съгласили да спим с курортистки лесбийки или с грохнали старци, щяхме да си отидем оттук, окичени с диаманти от главата до петите. Обаче само заедно, разбираш ли? Двете. Единичната проститутка сега изобщо не се цени, има ги под път и над път, включително и наши, рускини. Сега се цени само добрата група. А ти с твоите идиотски принципи хем нищо не спечели, хем и на мен не позволи. Край, стига ми толкова! — Тя решително тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — безпомощно попита Люба.

— Където трябва. С такава като тебе работа не се върши. Сама ще трябва да се измъквам от това тресавище.

Вратата се затвори след нея. След пет минути Люба се сети, че не бе попитала Мила дали е платила на хазяина своята част от наема за стаята. Изхвръкна от къщата и се завтече към пиацата за таксита, но беше късно. Турция не е като Русия, тук не се чака за таксита, те винаги са ти подръка.

Все пак на другия ден отиде при собственика на хотела.

— Щом сте платили на приятелката ми, трябва да платите и на мен — каза твърдо.

— Твоята приятелка работеше много по-добре — невъзмутимо отговори собственикът, — затова й платих. А ти работи лошо. Натоварването ви беше средно — не повече от двайсет и пет души на ден за двете, не сте се изтрепвали от работа, но при нея ходеха постоянни клиенти, а това означава, че им е харесвало как работи. Щом е харесвало на клиентите, значи е харесвало и на мен. На този принцип работи нашият хотел.

— От тези двайсет и пет масажа двайсетте правех аз — опитваше се да го убеди Люба, — а Мила — само пет. Несправедливо е. Длъжен сте да ми платите за работата. В края на краищата фактът, че при Мила идваха постоянни клиенти, до голяма степен е и моя заслуга. Аз работех без почивка, та клиентите да не чакат на опашка, защото Мила много удължаваше масажите. Прекаляваше с продължителността им. Вие не може да не разбирате защо ставаше така. Ако аз работех бавно колкото нея и с прекъсвания, както правеше тя, гостите щяха да чакат пред вратата и със сигурност щяха да идват да ви се оплакват. Но не са се оплаквали, нали така? Това значи, че и аз съм работила добре. Ето защо трябва да ми платите за този месец.

— Нищо не знам — дръпна се турчинът. — От самото начало ви предупредих, че нормативът се отнася за целия кабинет за масажи, а не за всяка масажистка поотделно. Разберете се помежду си. Това са ваши проблеми. Дадох парите на приятелката ти, нека тя ти даде колкото ти се полагат.