Александра Маринина: Светлият лик на смъртта

Но се оказа, че никой не я чака.

Лариса Томчак шофираше леко и уверено. През целия път мълча, но Люба почти не обръщаше внимание на това — и на нея не й се говореше. Искаше само едно: да заспи, да се събуди и да установи, че последната половин година е била просто сън. Че заникъде не е заминавала, че това не се е случвало, че навън е тиха, прохладна московска утрин, че будилникът показва седем и петнайсет, а до нея дълбоко спи Володя Стрелников. И сега тя ще стане, за да му приготви закуска.

Вкъщи Лариса първо изпрати Люба в банята и се захвана да готви.

— А къде е Слава? — попита Люба. — Да не би да е на работа? Та днес е неделя. Стрелников пак ли го е накарал да бачка вместо него?

Лариса я погледна някак странно:

— Върви да се изкъпеш! После ще поговорим.

Въпреки глада, Люба не можеше да преглътне и залък. Изведнъж започна да й се струва, че непременно ще се задави и ще умре. Това й се случваше, макар и рядко. Още като малка страхът от яденето я връхлиташе при нервни натоварвания — преди контролни, от които тя ужасно се страхуваше, преди изпити, а после, когато порасна — ако се скараше с някое момче или от любовни притеснения. Обикновена невроза.

Отмести решително чинията и изпи на един дъх чаша минерална вода.

— Защо не ядеш? Не ти ли харесва?

— Много е вкусно. Благодаря, Лара, нахраних се вече. Сега най-сетне ми обясни какво означава всичко това. Какво става?

— Любаша, ще трябва да ти кажа неприятни неща. Моля те, събери кураж.

— Нямам какво да събера — позасмя се Люба, — всичкият ми кураж се разпиля под знойното слънце на турския рай. Не е нужно да ме щадиш. Всичко лошо, което можеше да ми се случи, вече ми се случи. Та къде, казваш, е моят Стрелников? Къде се е дянал?

— Замина за две седмици в Испания, в Коста Брава.

— По работа във връзка с фондацията ли?

— Не, на курорт.

— Защо, много се е уморил ли? — скептично подхвърли Люба.

— На меден месец.

— Какво каза?

Люба помисли, че не е чула добре. Какъв меден месец? Стрелников беше женен от над двайсет години. Последните две живя с нея — Люба Сергиенко, след като напусна жена си и си купи апартамент. Преди заминаването й в Турция си говориха как в най-близко време той ще приключи с развода си и когато Люба се върне, ще се оженят. На какъв меден месец е тогава? С коя? С жена си Алла ли?

— Казах, че Стрелников е на меден месец — отчетливо повтори Лариса Томчак.

— С коя? — с пресъхнали устни попита Люба.

— С твоята приятелка Людмила.

— Не!

„Да заспя, да се събудя и да видя, че няма нищо подобно…“

— Да. Предупредих те, че ще чуеш неприятни новини.

— Значи все пак се е развел?

— Ха, от къде на къде! — възкликна Томчак. — Притрябвали са му неприятности. Официално все още е женен за Алла. А с Мила се венча в църква.

— Кошмари, кошмари… — прошепна Люба. — Аз съм болна, имам висока температура и всичко това ми се е счуло в кошмарен сън. Не може да бъде.

Лариса стана от масата, отиде до Люба, прегърна я през раменете, сложи прохладната си длан на пламналото й чело:

— Любочка, трябва да надживееш това, моето момиче, колкото и болезнено да е за теб. И ние с Томчак, и Леонтиеви не се примирихме с постъпката му. Разбирам, че това не е утеха за теб, но искам да знаеш: ние не приемаме в домовете си Стрелников с Мила. Всички те обичаме и искрено ти съчувстваме. Но не можем да ръководим поведението му. Не е по силите ни.

Люба притвори очи и отметна глава назад, притисна тила си до меката гръд на Лариса:

— Как стана това?

— Мила се върна през юни и веднага хукна при Стрелников. Уж да му разкаже как си ти и да му предаде писмото ти. Писала ли си му писмо?

— Да. И помолих Мила да му го предаде.

— Ето виждаш ли! Ти самата си им уредила среща. Не знам какво е станало помежду им, но още през юли тя вече присъстваше на банкета, на който бяха поканени ръководителите на фондацията със съпругите си. Аз с Томчак, Гена Леонтиев с Анюта, а Володя — с твоята приятелка. А ние дори не знаехме, че Мила ти е приятелка. Просто видяхме до него ефектна блондинка и си помислихме, че си е поканил за дама някаква съвсем случайна позната. Нали тебе те няма, а той не поддържа никакви отношения с Алла. Довел я е, за да не си задават организаторите на банкета излишни въпроси. Дори не обърнахме особено внимание на това. А през август, когато Гена Леонтиев ни покани на четирийсет и пет годишнината си, Володя каза, че ще дойде с Мила. Тогава разбрахме всичко. С една дума взела му е ума за нула време. Любаша, поне ти ми обясни какво се е случило там помежду ви. Защо тръгнахте заедно, а се върнахте поотделно? Защо ти остана там толкова дълго? Честно да ти кажа, помислихме си, че си се залюбила с някой богат турчин и си останала, а Мила е казала това на Стрелников. Тогава нещата биха се изяснили донякъде. Това ли стана?