Александра Маринина - Светлият лик на смъртта

И изобщо на кого би хрумнало да разглежда смъртта на Мила и на Лариса като дело на един и същи човек? С Мила е ясно — всичко сочи към Дербишов, е, в краен случай — към Стрелников или към неговия син. Но какво общо има тук Лариса? Та тя е умна жена, и то омъжена. Лариса непременно ще изтрие от телефонния секретар съобщението от мнимия Дербишов, та да не би случайно да го чуе мъжът й. И толкоз! Никакви следи. Къде е ходила? При кого? Защо? Никой няма да научи.

Настя лежеше до мъжа си и чуваше равномерното му дишане. Льоша отдавна бе заспал, а тя още преравяше в паметта си събитията от снощи.

… Наталия Цуканова се владееше прекрасно. Нито сянка от смущение, нито грам притеснение. Нито страх, нито отчаяние. Хем я бяха уличили в извършването на две убийства. Поразително хладнокръвие! Нима й беше безразлична перспективата да се озове зад решетките? Тя дори не отричаше, а с лека усмивка разказваше за своите действия. После Настя разбра, че тази жена толкова дълбоко е затънала в собствената си омраза, че не е способна на никакви други чувства. Тези други чувства ще я споходят по-късно, може би след няколкото дни, прекарани в килията. Тогава тя ще бъде принудена да разбере, че ОНЗИ живот, в който е мразила и отмъщавала, е свършил и е започнал ДРУГ живот, съвсем различен от предишния. Тя не е успяла. Дербишов е на свобода. Стрелников, Томчак и Леонтиев са на свобода. Пострадали са три жени, които всъщност не са сторили никакво зло на Наталия и на които не е имало за какво да отмъщава. Двете е убила тя, третата — Люба Сергиенко — се е самоубила, но е щяла да остане жива, ако не беше загинала Мила. Наталия Цуканова е решавала собствените си проблеми, като мимоходом е рушала живота на непознати за нея хора. Трябва й време, за да осъзнае това. Тогава ще дойдат и страхът, и ужасът, и отчаянието. А засега тя още се ерчи, представя си, че е супержена, опитва се да покаже колко нищожни и жалки в сравнение с нея са всички наоколо. Толкова нищожни и жалки, че пред тях може да си признае и убийство. Вярно, тя не започна да си признава веднага. Но Константин Михайлович Олшански я притисна. И със сребърното украшение — купидончето, и със свидетелските показания на хора, които бяха видели Широкова малко преди смъртта си да слиза на станция „Академическая“, и с други дреболии. А когато Настя подхвърли от своя ъгъл репликата, че Наталия е обула обувките на Людмила Широкова, тогава вече Цуканова заговори, без да крие нищо и на драго сърце. Небрежно облегната на стола, тя започна да разказва как се бе обаждала на Алла Стрелникова, как бе посещавала нощем мъжа й. Разказва дълго и с удоволствие. И едва накрая заяви:

— Какво пък, господа, достатъчно ви позабавлявах. Присъдата ми е осигурена. Хайде и вие да ми доставите удоволствие. Признайте си, пръчове с пръчове такива, кой от вас е баща ми?

Тримата мъже замряха като зайци, хипнотизирани от погледа на боа. Следователят можеше да прекъсне сцената, без да я довежда до мъчителен завършек, но очевидно не сметна за нужно да го прави. Той мълчеше, безшумно потупваше с молив папката с книжата и поглеждаше присъстващите през дебелите стъкла на очилата си. Мълчанието се проточи и никой не се решаваше да го прекъсне.

— Според мен Наталия Александровна има право да получи отговор на въпроса си — каза накрая Олшански. — Не става дума за понасяне на отговорност за изнасилването на майка й, тъй като Надежда Романовна навремето е взела решение да не подава оплакване за случилото се. Без нейното заявление никой нищо не може да предприеме. А има и давност, както сами разбирате. Става дума за чисто човешки неща. Наталия Александровна ще бъде арестувана, после съдена и не е изключено да бъде изпратена да излежава наказанието си на съответното място. Мисля, че желанието й да получи отговор на въпроса, който я е измъчвал толкова години, е напълно разбираемо и трябва да бъде удовлетворено. Вие сте мъже. Затова постъпете по мъжки.

И отново пауза. Този път стаята сякаш се изпълни с електричество.

— Аз съм — каза Владимир Алексеевич Стрелников. — Аз съм бащата.

Рано сутринта телефонът събуди Настя.

— Аска, имаме извънредно произшествие — чу тя в слушалката развълнувания глас на Юра Коротков. — Снощи Коля е катастрофирал с колата.

— Жив ли е?! — извика Настя и отметна одеялото, сякаш готова веднага да хукне за някъде, за да спасява Селуянов.

— Жив е, жив е, успокой се. Средна телесна повреда. Има много счупвания, но не са засегнати жизненоважни органи. Още снощи от Института за бърза помощ са се обадили в дежурната част. Съобщили са на Гордеев, но той решил да не ни стряска до сутринта, да опази нервите ни.