Александра Маринина - Светлият лик на смъртта

И ето го сега единия от тримата до кучката, която ползва услугите на бюрото за запознанства и краде чужди мъже. Уличен парцал. Похотлива гадина. И този хубавец сигурно е същият като нея. Виж ти, толкова години са минали, а той почти не се е променил, да се чудиш просто! Самата Наташа никога не би повярвала, че можеш да познаеш човек по снимка, направена преди четвърт век. Но нямаше съмнение — това със сигурност беше той.

Разбира се, отначало Наташа се съмняваше. Тя не бе лековерна и нищо не правеше необмислено. Употреби още известно време за събиране на сведения за този мъж и за да го следи. Той се срещаше с много хора, включително и с двама, които страшно приличаха на остарелите момчета от същата онази снимка. Още едно усилие и Наташа откри в кой институт са учили тримата. Оказа се, че в същия, в който е учила покойната й майка и който е била принудена да напусне заради бременността и раждането. Сега вече не изпитваше никакви съмнения. Те бяха, смрадливите пръчове! Един от тях се е възползвал от безпомощното състояние на майка й, а останалите са помагали. Прикривали са го. А може би и тримата?… Животни…

Какво пък, всичко се подреждаше много сполучливо. Отмъщавайки на Дербишов, ще може същевременно да отмъсти и на онези. Късметът сам кацна на рамото й. Би било грях да не се възползва.

Но кой от тримата? Наташа си взе отпуск и се отдаде напълно на проучване на създалата се ситуация. Рано оплешивелият, с лице, покрито с преждевременни бръчки, Генадий Леонтиев — суетлив, вечно припечелващ по нещо странично. Попрегърбеният кротък интелигент Вячеслав Томчак, очевидно притиснат под чехъла на своята активна, властна съпруга. И невероятно красивият, енергичен, преуспяващ Владимир Стрелников. Щом е принудена да признае, че някой от тези тримата е неин баща, нека да е Стрелников. Не е ли и тя такава? Красива, енергична, преуспяваща. Истинска дъщеря на баща си. Впрочем знае ли се…

Успя бързо да научи, че Стрелников е напуснал жена си и че има синче — голям нехранимайко. Планът за отмъщението се очертаваше все по-ясно. От една страна, похотливата кучка Мила ще бъде убита от Дербишов. Но, от друга страна, защо да не забърка в това и родното синче на Стрелников? Красива картинка ще се получи. Ако не единият, ще е другият. Ще поизтормозим и изоставената съпруга Алла Сергеевна, дето е отгледала такова невероятно тъпо синче. Всички ще си изпатят. Всички ще бъдат възнаградени според заслугите си. Наташа Цуканова дори не забелязваше, че постепенно озверява. От пресметлива отмъстителка, която разчиства сметките си с конкретен човек по конкретен повод, тя се превръщаше в смъртоносен ураган, помитащ всичко и всички наред по пътя си.

Не беше трудно да се запознае със Саша Стрелников и да се прави на комарджийка като него. Двайсетгодишният хлапак, който си въобразяваше, че животът е длъжен да носи подаръците си право пред кривите му крака, дори не се усъмни, че може да бъде интересен на жена като Наташа. Е, какво като е по-голяма? Какво като печели много и кара собствена кола? Те имат общи интереси. Играта. Но Наташа никога не забравяше едно: може да се окаже, че е дъщеря на Стрелников, затова не може да спи със сина му. Не бива да го прави при никакви обстоятелства. И съумяваше напълно успешно да будалка хлапака, без да докарва нещата до леглото. „С тебе сме от една порода — казваше му, — и двамата сме страстни играчи. Нашата любов — първата, единствената и последната — е играта. Това ни свързва по-силно от секса.“ Общо взето, приказки в този дух. Саша беше глуповат и лесно се съгласи на подобни необичайни отношения. Така де, той да не е обикновен човек? Не е. И Наташа не е обикновена жена. Следователно и отношенията помежду им не могат да бъдат като при всички хора.

Тя нае апартамент близо до станция „Академическая“ на метрото, обзаведе го добре, като ехидно си мислеше, че го прави с парите, които й даваше Дербишов. После отиде в клуба, където Виктор се развличаше с конен спорт. Трябваше й снимка, чийто произход Виктор не би могъл да обясни, в противен случай би заявил, че снимката е правена от неговата заварена дъщеря или от сина му, или дори от Надежда. Произходът на снимката по никакъв начин не биваше да бъде свързван със семейството, в което Виктор бе живял двайсет години. Освен това снимката трябваше да е достатъчно впечатляваща, за да заинтересува бъдещата жертва. Снимките, направени в елитен клуб, бяха най-подходящи за такава цел.

Наташа продължаваше да се среща с Виктор и мило да му се усмихва, така че никак не й беше трудно да получи чисти листове с отпечатъци от пръстите и образци от почерка му. Накрая пристъпи към изпълнението на замисъла си.