Александра Маринина - Светлият лик на смъртта

— Наталия Александровна — все така спокойно продължи следователят, сякаш не се бе случило нищо особено, — в този кабинет всички правят каквото аз им наредя. Ако смятате да изяснявате отношенията си с присъстващите, аз само ще приветствам намерението ви, но все пак трябва да седнете. В противен случай ще бъда принуден да стана аз, защото все пак сте дама. Вече не съм млад и днес доста се уморих. Моля ви, не ми създавайте неудобства. Седнете.

Колкото и да е странно, Загрьобина го послуша и седна, но изразът на лицето й си остана все така злорадо-присмехулен.

Единият от оперативните работници отиде до бюрото на следователя и мълчаливо постави пред него два паспорта. Олшански ги отвори и бързо ги прелисти.

— Наталия Александровна, защо в службата ви познават под името Загрьобина? В паспорта ви е записано съвсем друго фамилно име. Между другото и на местата, където толкова хазартно се забавлявате вечер, също ви познават като Загрьобина. Как да разбираме това?

— Омъжих се — равнодушно съобщи Наталия.

— И къде е съпругът ви, ако може да попитам?

— Нямам представа. Почти веднага се разведохме.

— Значи не сте си сменили паспорта, а в службата сте показали брачно свидетелство, в което пише, че вземате фамилното име на мъжа си?

— Ами да.

— Но как така, Наташа… — разнесе се гласът на Дербишов. — Ти си се омъжила? Кога? Защо нищо не си ми казала? И изобщо — защо те доведоха тук?

— Абе я млъквай! — пресече го тя. — Защото не съм питала тебе, затова.

Томчак, Стрелников и Леонтиев не продумваха. Изглеждаха така, сякаш бяха видели призрак. И отново Ана Леонтиева първа се съвзе.

— Извинете, какво означаваше фразата за изнасилването? — възмутено попита тя. — Как се казва майка ви?

— Майката на Наталия Александровна се е казвала Надежда Романовна Цуканова — отговори следователят. — Това име говори ли ви нещо?

— Сега го чувам за пръв път — моментално реагира Ана.

Тези думи увиснаха в зловеща тишина. По физиономиите на съпруга й и на двамата му приятели личеше, че те определено не чуват за пръв път това име. И тогава Настя разбра в каква ужасна ситуация са попаднали всички те. Ако Надежда Цуканова наистина е била изнасилена от някой от тримата приятели състуденти… И този някой като нищо може да е бил Стрелников. Ами ако Наталия е негова дъщеря? Излиза, че законороденото синче е спяло със собствената си незаконородена сестричка? И това сега ще стане тема за публично обсъждане, и то в присъствието на самите Стрелникови, старши и младши. Ами ако за изнасилването е виновен Леонтиев? Та тук седи жена му! Ах, каква отвратителна история…

Олшански се ориентира бързо:

— Ана Георгиевна, ще трябва да ви помоля да излезете и да почакате в коридора. Игор, изведете, моля, Стрелников-младши. Ще ви повикам, когато трябва.

— Никъде няма да отида! — заяви Леонтиева. — Искам да знам каква е мръсната клевета, която тази нагла госпожица се опитва да хвърли върху мъжа ми и неговите приятели.

— Ана Георгиевна — повиши тон следователят, — не ме карайте да повтарям това, което вече казах. В този кабинет се изпълняват моите нареждания, а не вашите желания. Моля да ме извините.

Ана излезе с гордо вдигната глава и нарочно силно тропайки с високите токове на модерните си есенни ботушки. След нея оперативният работник изведе Саша Стрелников.

— Е, какво сега, уважаеми господа — тихо каза Олшански, — очевидно разговорът, за който поканих всички ви, вече ще се състои. И нека го започнем.

Наташа знаеше, че Виктор изневерява на майка й, отдавна, много преди Дербишов да напусне семейството. Тя беше нахално, любопитно и зле възпитано момиче и никога не се свенеше да бръкне в чужд джоб или чужда чанта. Не с цел кражба — пази боже!, — тя никога не вземаше чуждо. Беше й интересно. Наташа Цуканова обожаваше чуждите тайни и най-любимото й занимание беше да наднича и да подслушва, а при възможност — и да чете чужди писма. Беше на седемнайсет, когато за пръв път откри в джобовете на Дербишов листче с името и адреса на някаква жена. Естествено не можа да се въздържи да не отиде и да не проследи тази мадама, чийто адрес носеше в джоба си мъжът на майка й. И видя, че мадамата се среща с Виктор. Оттогава любовните похождения на побащима й се превърнаха в обект на нейното засилено и бдително внимание.

Наташа безумно обичаше майка си, затова нищо не й казваше. Но с всяка нова приятелка на Дербишов омразата в душата й се засилваше. Боже мой, майка й толкова обича този гад, дори сина си кръсти на него, а той… Отрепка, мизерник. В един прекрасен момент количеството, както става според законите на философията, премина в качество и омразата от изпепеляващо душата чувство прерасна в ръководство за действие. Общите контури на замисъла узряха бързо и Наташа Цуканова се захвана с бодибилдинг. Данните й за това по природа бяха много добри и след една година тя се сдоби с мускулатура, на която всеки мъж би могъл да завиди.