Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Върви си вземи душ — продължи Настя.

— А ти какво ще правиш през това време? Ще позвъниш на милицията ли? Или ще се поровиш в чантата ми? Намерила си кого да правиш на глупак — озъби й се той.

— Ако искаш, ще дойда с теб. Ще те пазя да не се удавиш. Какво си ме зяпнал? Да не мислиш, че не съм виждала гол мъж? Хайде, хайде — надигна се от дивана Настя, — да вървим в банята. Сигурно и ти вече не можеш да се понасяш.

Тя преследваше двойна цел. Първо, да го унижи и постави в положение на оправдаващ се. И второ, да го накара да си говорят за това, за което в кухнята не биваше дори да намеква, за да не събуди подозрителността му.

Гала неохотно стана, пропусна я пред себе си и я последва към банята. Съблече се по слип, акуратно сгъна джинсите и ризата си на пералнята и нерешително се спря.

— Обърни се.

— Сега пък какво? Да ме фраснеш отзад по темето ли искаш? Много си умен.

— Казах ти, че ми трябваш жива.

— Какво като си ми казал? Ти не ми вярваш, защо аз трябва да ти вярвам?

Настя пусна водата. „Хайде, давай, давай! — мислено го подканваше. — Голият мъж не е боец, той вече не може да запази достойнството си.“

— Влизай най-сетне във ваната — раздразнено рече, — не се прави на девственик. Дръпни завеската и всичко ще е наред.

— Защо пак го замъкна в банята? — недоволно попита Коротков. — Нищо не се чува.

— Точно затова го замъкна — загадъчно му отговори Гордеев, предугадил маневрата на Каменская. — Като излязат оттам, всички да са крайно внимателни. Настя ще се опита да ни предаде някаква информация. Сигурен съм, че той не изключва възможността да ги подслушваме. Много е предпазлив, не изрича нито дума, която би могла да го дискредитира.

Гала се наслаждаваше на топлите, силни водни струи. „Добра жена е все пак тази Лариса — мина му през ума, — жалко, че трябва да я убия. И двамата сме вълци единаци. Може би между нас би се получило нещо…“

— Е, как е Михрютка? — чу гласа й зад непрозрачната найлонова завеска. — Нали е хубаво?

— Хубаво е — отговори й, без да крие удоволствието си.

— А ти се дърпаше — засмя се тихо тя. — Слушай, а може ли да те питам нещо?

Гала застана нащрек и за всеки случай завъртя крана, за да усили шума на водата. Но Лариса явно си беше научила урока, защото открехна леко завеската и се приближи почти до ухото му.

— И Ирка ли ти я…

Той се направи, че не разбира.

— Коя Ирка?

— Филатова. Беше ми приятелка. Точно заради този ръкопис я убиха.

— За пръв път чувам.

— Кой друг може да е, щом не си ти?

— Казах ти — за пръв път чувам. Не знам нищо за никаква Филатова.

— Не лъжеш ли?

— Защо реши, че трябва да я познавам?

— Ирка ми даде този екземпляр от ръкописа.

— Бива си те! И искаш да измъкнеш четиридесет хилядарки от Павлов само да му го кажеш? Аз не бих ти дал и рубла за тези сведения.

— Ти си си ти, Павлов си е Павлов. Той може и повече да даде. А на теб за какво ти е ръкописът?

— Ще ми се да си поговоря с Александър Евгениевич по мъжки. Не го харесвам. Сигурно той е убил приятелката ти.

— Откъде знаеш?

— Знам. Край, отдръпни се, разговорът свърши.

Настя послушно отстъпи към вратата. Гала спря водата и посегна за кърпата. След душа се чувстваше много по-добре. Би могъл да й признае, че той е убил Филатова. Все едно, тя вече беше пътник към оня свят. Утре по това време нямаше да я има. Освен това щеше да започне наистина да се страхува от него и да престане с хапливите си забележки. Но кой знае защо Гала чувстваше, че не трябва да си признава.

— Вземи този халат — предложи му Настя, като видя, че се кани да се облича. — Можеш да си опереш ризата, чистнико, до сутринта ще изсъхне.

— Ще мине и без пране — отвърна й сърдито той.

Само това оставаше — да пере пред нея. Трябваше да изпразни джобовете си и тя щеше види… Макар че можеше и да не загрее.

Но все пак нахлузи халата. Никак не му се щеше да облича просмуканата от пот риза.

— Да вървим в стаята, стига сме висели в кухнята — изкомандва той.

— И колко още ще седим така? — попита Настя.

— Искаш да спиш ли? Лягай, ще те събудя, когато трябва.

— Друго не можа ли да измислиш? Намерил си глупачка! Как да спя, когато в къщата ми има чужд мъж. Ти да не би да не си ченге, а обикновен крадец?

— Не съм ченге, колко пъти да ти повторя! — избухна Гала.

— Докажи го! — невъзмутимо настоя тя.

— Как?! Не знам как да ти докажа!? Предложи вариант, съгласен съм на всичко!

— Хвана го натясно — доволно изкоментира Гордеев. — Да го видим сега как ще се измъкне.