Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Водата в банята е пусната. Чуват се два гласа, но не се разбират думите.

— Момчетата готови ли са?

— Готови.

— Да не започват без моя команда!

— Добре, да си поговорим. Наистина ли Павлов те изпраща? — директно премина на „ти“ Настя.

— Че кой друг?

— Откъде да знам? Може да си от милицията. Току-виж се оказало, че нашият храбър полковник не е замесен в нищо и ме е „изпял“.

— А в какво точно се е забъркал? Разкажи ми.

— Я върви на… знаеш къде! — изразително прошепна тя и вече по-силно добави: — Всичките се мъчите да измъкнете информация безплатно. Запомни, умнико, че си развързвам езика само за пари. Казвай по-бързо за какво си дошъл, че ми писна да стоя. Но първо ми докажи, че не си от милицията. Тогава ще поговорим.

— А ако съм от милицията, какво ще направиш?

— Нищо няма да направя. Но в такъв случай разговорът няма да се състои. А утре ще те наклепам, че, представяйки се за милиционер, си проникнал в жилището ми и си се опитал да ме изнасилиш. Или да ме ограбиш. Още не съм решила. Докато те оправдаят, ще побелееш.

— Шантажираш ли ме?

— И още как. Аз друго не умея.

— Добре, стига си се правила на глупачка. Павлов е приготвил парите, но ти няма доверие. Затова утре заедно ще отидем да се срещнем с него. Ти му даваш ръкописа и информацията, той на теб — сто и четиридесет бона, и всеки по пътя си.

— А ти какво общо имаш с тази работа? Парите ли ще броиш? Касиер на обществени начала! — подхвърли Настя.

— Посмей се ти, посмей се — заплашително изръмжа Гала и стисна пак китката й, — но ще ти секне смехът. Ще остана тук до утре. Дотогава трябва да съм се убедил, че може да ти се вярва.

— Лъжеш — неочаквано извика тя. — Никой не може да се убеди в това.

— Тихо!

— Никой не може да се убеди в това — понижавайки глас, повтори Настя. — Трябва да си кръгъл идиот, за да дойдеш тук по тази причина. Казвай за какво си дошъл?

— Да те убия.

— Не се чуват гласове! — разтревожено докладва по радиостанцията лейтенант Шестак. — Само шуртене на вода.

— Пригответе се! — нареди Гордеев.

Искаше му се да хукне пред колата.

Вратата на апартамент четиридесет и девет безшумно се открехна. Още двама човека се появиха на стълбищната площадка между етажите.

Жената омекна в ръцете на Гала. На лицето й се изписа неподправен страх.

— За какво? — едва чуто прошепна.

— За същото. Набутала си се в чужда игра. Наеха ме да те убия. Аз лично нямам никакви претенции към теб. Но ако си умна, ще останеш жива. Разбра ли ме?

— Лошо ми е — простена тя, мърдайки с усилие побелелите си устни. — Искам да седна…

Гала се отдръпна и я сложи да седне на ръба на ваната, продължавайки здраво да стиска ръцете й.

— Чуй ме добре — поде той. — Имам свои сметки за уреждане с Павлов. Трябва ми този ръкопис, но в момента не мога да ти платя за него, просто нямам толкова пари. Утре ще дойдеш с мен, аз ще си получа хонорара за твоето убийство и от тези пари ще ти платя. Ако ме слушаш, всичко ще бъде наред.

Настя мълчаливо кимна.

— Сега ще излезем оттук и ще контактуваме като културни хора. Дръж си езика зад зъбите. Само една изпусната дума — и мога да си помисля, че жилището се подслушва от ченгета. Да знаеш, че много съм подозрителен и не разбирам от майтап. Ще умреш, далеч преди твоите приятелчета да успеят да дойдат. Дори и да са се спотаили в съседния апартамент. Хайде, признай си, има ли там засада?

— Чува се глас — съобщи Шестак. — Но само един, мъжки. Те все още са в банята.

— А не се ли чуват други звуци? Шум от боричкане?

— Не, не се чува нищо друго.

— Ще изчакаме още тридесет секунди. Ако до тридесет секунди тя не проговори — започваме.

Командирът на групата по задържането погледна секундарника.

На Настя й се струваше, че анализаторната машина в главата й трака оглушително силно.

„Веднага трябва да кажа нещо, каквото и да било, дори и някоя глупост, само да чуят гласа ми. Иначе ще се втурнат вътре и ще развалят всичко. В никакъв случай не трябва да заловят Гала, преди да съм разбрала какво е намислил. Някаква хитра игра с Павлов… Какво ме попита? Има ли засада в съседния апартамент?…“

— Да, има. В два апартамента по десет човека и стотина чакат на стълбището. Тук също във всеки шкаф има по един. Хайде, започвай да търсиш.

— Шегаджийка — процеди през зъби Гала и спря водата. — Да се махаме оттук, че ще вземеш да пукнеш. А ми трябваш жива.