Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

Ларцев също като Гордеев беше прекарал нощта на „Петровка“. Излизайки в осем сутринта от кабинета си, той понечи да доложи на полковника за телефонния си разговор, но когато открехна вратата, видя, че Колобок спи, изтегнат в креслото си, с разкопчана яка и изкривена вратовръзка. Дожаля му да го буди и реши, че ще му звънне по-късно.

В кратките паузи между разпитите отново опита да се свърже с него, но не успя — на два пъти даваше дълго време „заето“ и веднъж никой не вдигна. В интерес на истината този разговор не беше наложителен. Ларцев знаеше, че следят обекта, и по принцип нищо ново нямаше да каже на Колобок. Освен едно, може би. Но то можеше да почака, не беше толкова спешно. Ларцев смяташе, че е свършил всичко, което бе необходимо в тази ситуация. На излизане от следствения изолатор направи още един опит да се свърже с Гордеев, но отново безрезултатно. Обади се и вкъщи.

Слушалката вдигна десетгодишната му дъщеричка Надюшка.

— Тате! — задави от плач тя. — Ела си веднага! Откараха мама!

— Къде я откараха? — изтръпна Ларцев. — Нали още е рано.

Жена му беше бременна в деветия месец.

— Откараха я! — ридаеше детето. — Стана й лошо.

Той се втурна към къщи, без да се съобразява с движението. На няколко пъти едва не го блъсна кола, когато изтичваше на пътното платно, опитвайки се да хване такси.

С Наташа много искаха да си имат второ дете. Това беше третата й бременност след Надюша. Първия път се бе разболяла от морбили и бе абортирала спонтанно. Втория бебето се бе родило мъртво. На Ларцев му беше жал за нея и се бе опитал да я убеди, а същевременно и себе си, да се откажат от второ дете, но Наташа беше непреклонна. „Този път всичко ще мине благополучно“ — успокояваше го тя. И тази бременност не минаваше леко, но не губеха надежда — все пак вече беше в деветия месец. И изведнъж…

Ларцев се притесняваше и за Надюшка, беше самичка вкъщи, плачеше, страхуваше се.

Нахлу в апартамента, сграбчи в прегръдките си подпухналото от плач момиченце и се понесе към болницата.

— Няма да ви давам празни надежди — рече му докторът. — Положението е много сериозно. Не е изключено да се наложи да избирате — или майката, или бебето.

Володя Ларцев притисна здраво треперещата си дъщеричка и застина на пейката в коридора, сломен от случилото се. Беше забравил, че трябва да позвъни на Гордеев.

Около десет часа изгубеният за цял ден обект се появи на проспект „Мир“.

— Започва се — съобщиха на Гордеев.

Той мислено благослови Настя и хукна по дългите коридори на „Петровка“ 38 надолу към колата.

Когато звънецът на входната врата мелодично пропя, Настя сякаш се преобрази. Вътрешната й треска стихна и дланите й от ледени мигновено станаха горещи. Тя уверено се приближи до вратата.

— Кой е?

— Лариса? — дочу приятен баритон. — Моля ви, отворете. Изпраща ме Александър Евгениевич.

Ключалката изщрака и Настя пропусна госта си. Беше малко по-висок от нея, със свенливо лице и обаятелна усмивка. Приличаше й на акуратен счетоводител. На рамото му висеше тъмносиня мъжка чанта.

— Не очаквам никого от Александър Евгениевич — недоволно каза тя. — Трябваше утре да се свържем с него по телефона. Какво се е разбързал?

— Къде мога да си измия ръцете? — без да обръща внимание на думите й, попита Гала. — Много са мръсни парапетите ви.

— Заповядайте — сухо отвърна Настя и го поведе към банята.

Гала бързо завъртя двата крана и пусна докрай водата. След това ловко се извърна, хвана Настя за китката и само след миг тя се оказа притисната до мивката. Отдясно беше ваната, отляво — пералнята, а пред нея — убиецът.

Той приближи устни до ухото й.

— Е, здравей, красавице — рече тихо.

„Като в страшен сън — помисли си Настя. — И никаква надежда да се събудя.“

— Защо шептите? — високо попита тя.

Пръстите около китката й се стегнаха толкова силно, че от болка й потекоха сълзи.

— Защото си много умна, за да се правиш на глупачка — без да повишава глас, отговори Гала. — Ако работиш за ченгетата, жилището ти сигурно е фрашкано с микрофони. А ако си истинска журналистка или истинска шантажистка, винаги ще имаш под ръка диктофон, та да не изпуснеш нещо интересно. Правилно ли разсъждавам?

— Правилно. А по-нататък?

Настя се постара гласът й да звучи предизвикателно.

— Затова ще си поговорим тук.

Гордеев изтри в панталона потните си от напрежение длани.

— Какво става там? — попита нетърпеливо.