Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

Командирът на групата по задържането погледна часовника си. Минали бяха двадесет и пет секунди. Той махна с ръка и веднага трима човека застанаха пред апартамент четиридесет и осми. Единият от тях държеше ключ.

В колата, в която пътуваха Гордеев, Коротков и Доценко, се чу гласът на Шестак:

— Жената заговори. Спряха водата.

Гордеев погледна часовника си — двадесет и девет секунди.

— Да се прекрати! — изрева той.

Все още държейки Настя за ръката, Гала я заведе в кухнята и кимна към диванчето в ъгъла.

— Сядай там. Така да бъде, сега ще се погрижа за теб. Вечеряла ли си?

— Още не. Канех се, но ти ми попречи.

— Хайде да хапнем нещо.

Той свойски отвори хладилника и клекна пред него. Извади яйца, мляко и две кутии консерви без етикети.

— Това какво е? — попита, разглеждайки ги.

— Някаква риба, мисля че беше хамсия в доматен сос. Много бързо се почувства като у дома си — ядно изрече Настя.

— Слушай — обърна се към нея Гала, — налага ни се да прекараме цялата нощ заедно. Така че по-добре ще е да се разбираме. Ще ядеш ли омлет? Седи си спокойно, ще го направя.

— Да не би да те е шубе от мен?

Настя понечи да стане от дивана. Не искаше да се примири с мисълта, че скоро би могла да умре.

— Казах да не мърдаш — процеди Гала и в гласа му прозвучаха метални нотки. — И си сложи ръцете така, че да ги виждам. Повече няма да повтарям.

— Върви по дяволите — въздъхна тя и се сви на кравайче. — Веднъж в живота мъж да ми приготви вечеря. Не е зле. Труди се майстор готвачо.

Гала беше впечатлен от самообладанието й. Май наистина беше професионална шантажистка. И не беше глупава, ама никак не беше глупава.

Колата спря в съседния двор. От нея изскочиха трима мъже и се втурнаха бегом към микробуса под свода.

— Какво става там? — задъхано попита Гордеев.

— Канят се да вечерят. Той я подозира. Накарал я е да седне на дивана и не й разрешава да става. Има намерение да виси там до сутринта.

— Дявол да го вземе — замислено измърмори Виктор Алексеевич. — Интересно, какво ли е намислил? Между другото, къде е Ларцев? — обърна се той към Коротков.

— Сутринта беше в следствения изолатор на „Бутырки“ — сви рамене Юра. — Оттогава не се е мяркал.

— Намери го. Може би той ще ни обясни някои неща.

Коротков седна пред радиотелефона.

Володя Ларцев седеше неподвижно в болничния коридор. Не смееше да помръдне, за да не събуди заспалата върху коленете му дъщеричка. В душата му цареше мрак. Наташа лежеше в сектора за интензивна терапия и, съдейки по лицата на излизащите оттам лекари, положението беше от лошо по-лошо.

Настя не беше гладна, но енергично дъвчеше омлета. Експериментаторът се беше събудил в нея. Страшно интересно й бе да си изяде вечерята, приготвена от убиец.

— Вкусно е! — похвали го напълно искрено. — Ти сигурно си ерген?

— А ти сигурно си много любопитна — влезе й в тона Гала.

— Естествено — засмя се тя. — Ако не бях толкова любопитна, нямаше да имам пари.

— По всичко личи, че нямаш кой знае колко, щом още не си си купила нова кола. Какво ще кажеш? — подкачи я Гала.

„Сполучливо!“ — отбеляза си Настя.

Тя бавно остави вилицата и присви очи.

— Значи все пак ти си ченге. Сам се издаде.

— Защо? — учуди се Гала.

— Павлов не знае нищо за моите автомобилни истории. А милицията знае. Пък и все още не съм разбрала как издири адреса ми. Как ме намери, след като Павлов не ти е давал адреса ми, а?

— Откъде знаеш, че не ми го е дал? Той работи в Министерството на вътрешните работи, само да си мръдне пръста, и вече ще го има.

— Стига си дрънкал глупости — презрително изкриви устни Настя. — Не съм регистрирана тук. Регистриран е моят бивш съпруг, а неговата фамилия е друга. До края на живота си ще се чувствам горда, че цял капитан от милицията собственоръчно ми е приготвял омлет. Или вече си майор? Дай си служебната карта, искам да видя дали ти отива униформата.

— А ти наистина ли се казваш Лариса? — парира я Гала. — Я си покажи паспорта.

— Нали не ми разрешаваш да ставам — иронично се усмихна тя. — Донеси ми чантата от антрето.

Без да я изпуска от очи, Гала отиде до антрето и бързо се върна с чантата й. Настя протегна ръка, но той сам дръпна ципа и изсипа съдържанието й на масата.

— Ама, че си нагъл — възмути се тя.

Без да обръща внимание на думите й, Гала отвори й паспорта. Настя беше спокойна — знаеше, че Юра Коротков си е свършил работата. А освен това по няколко пъти на ден проверяваше съдържанието на чантата си, да не би да има нещо подозрително.