Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Да не е час за тръгване на електричка от някоя гара? — предположи Доценко.

— Звъни, проверявай — разпореди се шефът му.

— Може да е някакъв телефонен номер, започващ с деветстотин и петнадесет или със сто петдесет и девет — налучкваше Коротков.

— Сто петдесет и девет — това е на проспект „Ленинградски“. А деветстотин и петнадесет? Коя ли е пък тази АТЦ?

— Ей сега ще изясня — скочи Юра.

Но нито едно от предположенията дори малко не се доближаваше до информацията, която Настя искаше да им предаде.

— Ще възразиш ли, ако опека месо? — учтиво я попита Гала, изваждайки от камерата парче свинско. — В микровълновата фурна бързо ще се размрази.

Беше решил през оставащото време да не се поддава на нейните подигравки, да спазва добрия тон и да бъде абсолютно невъзмутим. Дори и ако нарочно се държеше нагло и предизвикателно, той нямаше да се хваща на въдицата й. Но на Лариса сигурно й беше омръзнало да го дразни. Беше притихнала, сякаш усещаше предстоящата си смърт. И отново Гала изпита към нея нещо, което наподобяваше жал.

— Не възразявам — необичайно меко отговори тя. — Поне да си хапна за последно.

Едва след няколко минути Гала разбра, че пак е направил грешка. Но беше късно да я оправя. Нима наистина вече беше изхабен? Само през последния един час беше допуснал две грешки. Първо в разговора, за Павлов, а сега и когато тя произнесе това „за последно“. А той, кретенът, си бе премълчал, вместо да се учуди защо пък „за последно“? Премълча си, защото беше казала истината. Трябваше да се опита да я отвлече от тези мисли.

— Имаш ли някакво хоби? — попита, включвайки микровълновата фурна.

— Имам. Да доказвам теоремата на Ферма — отговори му сериозно тя.

— Все се шегуваш — намръщи се Гала.

— Че защо, не се шегувам. Този, който успее да намери доказателство на теоремата на ферма, ще получи Нобелова награда. Световна слава и вечни почести. Тогава и да умреш, не е страшно.

— Защо все за смъртта говориш? Погледни навън — слънцето изгрява, небето е синьо, птичките пеят. Животът е прекрасен, мадам! Ще си получите парите, ще си купите нова кола и ще заминете на почивка.

— А ти? — втренчено го изгледа Настя. — Ти какво ще правиш, като си получиш парите?

— Какво общо има тук теоремата на ферма? — недоумяваше Миша Доценко.

Гордеев се удари с юмрук по коляното.

— Идиоти! Ние всички сме идиоти! Кой знае телефона на Чистяков?

— Виктор Алексеевич, пет часът сутринта е…

— Майната му! Звъни веднага! Звъни ти казвам!

Виждайки, че Доценко се колебае, Гордеев грабна телефона.

— Кажи ми номера, аз сам ще поговоря с него.

— Как е месото? Добре ли е опечено?

— Добро е. От теб би излязъл чудесен кулинар, Михрютка. Защо не останеш да живееш при мен? Ще ти плащам като на домашен помощник. Няма да е много, но пък ще е сигурно. И главното — законно.

— Дояждай си и да тръгваме — сухо рече Гала.

Настя забеляза, че бе престанал да обръща внимание на номерата й. Какво ли би могло да означава това? Съсредоточава се преди финалния скок? Или е заподозрял нещо? Спешно трябваше да се смени тактиката. Това за теоремата на ферма наистина беше грубо. Но пък необходимо. Нима и сега нямаше да се досетят?

— Не излизайте никъде, ако обичате — помоли Гордеев. — Може пак да ми се наложи да ви потърся.

Коротков и Доценко мълчаливо гледаха шефа си.

— Той каза, че тези цифри могат да означават нещо такова: закономерността е съвсем друга и тя си има своя формула.

— Но защо? — в един глас възкликнаха и двамата.

— Много е дълго за обясняване. Накратко казано, ако правилно сме я разбрали, тя е искала да ни каже, че Гала действа по съвсем различна схема. Той има намерение да я убие не в жилището, както ние предполагахме, а някъде другаде. Там ще бъде убит и Павлов, като се инсценира самоубийство. На местопроизшествието ще бъдат оставени доказателства за причастността на Павлов и към двете убийства. Какво става в апартамента?

— Приготвят се да тръгват.

— Хитра гадина! Сега улиците са пусти, проспектът е прав като стрела и се вижда навсякъде. Ще ги изпуснем! По дяволите, къде ли ще я отведе? Най-вероятни са следните два варианта — или жилището на Муртазов, или вилата на Павлов. Има ли други предположения?

Когато Настя слезе заедно с Гала от електричката, не забеляза никого на перона от колегите си. „Изгубиха ни — помисли си обречено. — Явно не са ме разбрали. Не ми провървя.“