Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

Тя направи още крачка надясно и кучето веднага я последва.

— Влизай в къщата — заповяда й Гала.

— Не мога, страх ме е — жално отвърна Настя, като продължаваше да отстъпва надясно към бараката.

Кучето, което упорито я следваше, изведнъж яростно залая.

— Ей, човече — ядосано подвикна Гала. — Прибери си песа. Стига си се правил на глупак.

До бараката оставаха само няколко крачки. Настя през глава се втурна към желязната врата, блъсна я с рамо и изчезна в тъмнината…

Нататък всичко стана някак много бързо, тихо и делнично. Операцията, която бяха подготвяли и разработвали повече от две седмици, приключи само за няколко минути без нито един изстрел.

Настя дойде на себе си от нечие горещо дишане право в лицето й. Протегна ръка, напипа кичур козина и веднага след това един грапав език я близна по бузата. С мъка се надигна. Рамото, с което беше блъснала вратата, я болеше нетърпимо. „Глупачка такава! — рече си, — можеше да се досетиш, че е необходимо само леко бутване.“ След малко разбра, че при падането си е ожулила коляното и си е счупила токчето.

Предпазливо погледна навън. Гала вече беше с белезници и тъкмо го качваха в колата. Колко ли време се бе търкаляла в тази барака? Излезе, седна направо на земята и с тъга заразглежда повредената си обувка и кървящото си коляно. Май и главата си беше ударила…

— Бойните загуби ли оценявате? — чу до себе си насмешлив глас.

Вдигна глава, видя куция пазач и измъчено му се усмихна.

— Добро куче имате. Нападна ме, но после ми се извини.

— Не ви е нападнало — сериозно й отговори той. — Просто добре се подчинява на команди. Пълно разбирателство цари между нас.

Настя сбърчи чело.

— Искате да кажете, че… Ами да, трябваше сама да се сетя.

Тя с шеговита досада захвърли обувката си, опита се да се разсмее и изведнъж високо се разрида. Това си беше класическа истерия — когато след дългото напрежение е достатъчен и най-слабият емоционален тласък. Сълзи се стичаха по бузите й, ридания разтърсваха раменете й. Изхлипа, хвърли се на врата на „пазача“ и зарови лице на гърдите му.

— Успокой се, хайде, успокой се — започна да я утешава той, галейки я нежно по гърба. — Всичко свърши, всичко ще бъде наред. Ти си истински юнак. Хайде, миличка, стига си плакала, виж, шефът ти идва насам. Хайде, красавице, изтрий си очичките.

— Трябвало е да станеш бавачка в някоя детска ясла — разнесе се умореният глас на Колобок. — Кой те е учил така добре да утешаваш момиченца?

— Цял живот с кучета се занимавам, Виктор Алексеевич. Какви ли не думи ти идват наум, когато се наложи да успокояваш някое от тях. Случвало ми се и по цял час да ги уговарям.

Настя подсмръкна и се отдръпна от широката уютна гръд на „пазача“.

Гордеев чак подсвирна.

— Бива си те, Анастасия! Имаш ли огледалце? Къде ти е чантата?

— Сигурно е останала в бараката.

— Кирил, донеси чантата, моля те — тихо рече „пазачът“.

През вратата, без да бърза, излезе овчарката, стискайки старателно със зъби Настината чанта.

— Странно име има кучето ти — учуди се полковникът. — Мислех си, че не е прието кучетата да се наричат с човешки имена.

— В родословното му дърво е записано такова име, че цяла седмица ще ти трябва, докато го изречеш — махна с ръка „пазачът“.

— Между другото, Анастасия, запознай се с Андрей Чернишев, близък приятел и колега на нашия Ларцев, от областното управление.

— Много ми е приятно — измънка Настя, отвори пудриерата си и се огледа. — Господи, ама че съм картинка!

На лицето й имаше високохудожествена смес от прах, кал и разтекла се козметика — особено там, където беше минал кучешкият език. Тя превърза коляното си с носната кърпичка, събу оцелялата обувка и понечи да стане.

— Андрюша, закарай я вкъщи — разпореди се Гордеев.

— А вие?

— Аз ще почакам Александър Евгениевич. Иначе ще се покажем невъзпитани — човекът ще пристигне с толкова пари и няма да намери никого.

Настя вече се беше посъвзела.

— Между другото, защо му е този гараж? Да не би да има кола?

— И още как. Само че икономисва бензина, затова рядко я кара. В Енск е карал само с краден бензин, но явно че тук, в Москва, още не се е запознал с когото трябва.

— И много ли пари ще носи? Интересно, на колко се оценява моето убийство?

— Любопитството ти е много нездраво, Анастасия. По-добре ми кажи защо накара Гала да се изкъпе.

— Исках да се съблече. Той сложи дрехите си на пералнята, а аз се облегнах на тях. Нали завесата в банята на вашия син не е прозрачна? Е, вярно, че успях само джобовете на ризата му да пребъркам. И добре, че аптечката стоеше върху пералнята. Но ръцете ми трепереха, сякаш крадях кокошки.