Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

Виктор Алексеевич също не форсираше събитията. Той подробно го разпитваше за Павлов и за причината, поради която са го шантажирали за пари. Като че ли напълно бе повярвал на версията му или поне задаваните от него въпроси не излизаха от рамките на тази версия.

Най-сетне Гала реши, че е настъпил моментът.

— Имам една молба, ако ми позволите — обърна се към полковника.

— Моля — с готовност се отзова той.

— При обиска ми взеха лекарството, бих искал да си го изпия, боли ме стомахът. Може ли?

— Разбира се, разбира се — засуети се Гордеев, отваряйки пакета. — Това ли е?

Той извади „салатовото“ хапче и му го подаде с чаша вода.

— Ако трябва, да извикаме лекар? — загрижено го попита.

Гала се усмихна, поклати глава и сложи таблетката в устата си.

След работа Коля Селуянов и Юра Коротков решиха да изпият по едно кафе, преди да се приберат по домовете си.

— Погледни на Аска в бюрото, тя има цял буркан нес — каза Коротков и подаде на колегата си ключовете от кабинета на Каменская.

— Ще ме убие — поклати глава Селуянов.

— Ти ще се разкаеш и няма да те убие. Върви, върви — засмя се Коротков.

Сръбвайки от горещата тъмна течност, Селуянов попита:

— Какъв беше този фокус с цифрите? Аз така и не го разбрах.

— Никой нямаше да го разбере, ако Настя не бе споменала теоремата на ферма. Тогава Колобок се сети, че трябва да позвъним на Льошка Чистяков. Оказа се, че още във физико-математическата гимназия, където учели заедно, били правили упражнение да намерят формулата на простото число. Нещо такова, като при нас — да удариш петстотин от петстотин възможни. По принцип сигурно е постижимо, но засега май на никого не му се е удало. Тогава Аска предложила да намерят първо формулата на нечетното непросто число, а след това да тръгнат от обратното. Ти, казала, вземи числото девет, а аз ще взема числото петнадесет. Седели те, седели, решавали, решавали, а после отишли на кино. Гледали някакво френско криминале, сюжетът на което много приличал на нашия случай — престъпникът иска да подхвърли улики срещу някого и след това да инсценира самоубийство. И изведнъж Аска казала, че всичко й е толкова ясно, че дори не й се гледа вече, да си ходят, защото било по-интересно да търсят формулата на девет и петнадесет, отколкото да гледат филма. Та такава е историята. А аз като пълен глупак към какво ли не ги прикачвах тези цифри — и към адреси, и към номера на коли, и към телефони. Между другото, точно Льошка ни подсказа сцената пред билетната каса на гарата. Знаеш ли, когато хората са заедно толкова години, те си изработват някакъв техен език, непонятен за околните. Накратко, всички тези приказки, изречени пред касата, трябваше да означават — не блъскай отворена врата. Аска е умница и правилно ги превела от „птичи“ език на човешки — не влизай през вратата, която ще отключат, търси заключена.

— Но това е фантастика! — възхитено въздъхна Коля. — Понякога, като си представя на какво тънко косъмче виси цялата ни работа, чак страшно ми става. Ами ако този Чистяков не си беше вкъщи? Тогава какво?

— Смятай, че просто ни е провървяло. И си дай сметка колко пъти преди това е провървявало на Гала. Сега пак щеше да му провърви. Ако нямаше стечение на обстоятелствата, дело за смъртта на Филатова не би се възбудило.

— Да, балансът май не е в наша полза.

Гала седеше неподвижно пред Гордеев и се опитваше да си събере мислите. Изобщо не разбираше какво става. Уж му бяха казали, че смъртта ще бъде моментална и безболезнена. А какво излизаше?

Гордеев също мълчеше и внимателно наблюдаваше задържания убиец.

— Нещо не е наред ли? — рече му най-сетне. — Ако наистина ви боли стомахът, лекарството би трябвало да ви помогне. Това е темпалгин, много добро обезболяващо средство.

— Темпалгин? — разсеяно произнесе Гала. — От къде на къде темпалгин?

— Вижте, не мога да ви позволя да умрете насред кабинета ми — остро каза Гордеев.

От загрижеността му не остана и следа.

— Още през нощта подмениха „лекарството“ ви. Вие пък за съвсем калпави работници ли ни вземате? И замисълът ви беше разгадан още тогава.

— Лариса? — попита Гала само с устни.

— Разбира се — кимна полковникът. — Тя ви разиграваше като малко момченце и при това намери възможност да ни съобщи за вашите планове.

— Моите поздравления — усмихна се криво Гала. — Професионализмът на нашата милиция расте пред очите на изумената публика.