Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Недейте, моля ви. Нека не си отправяме взаимни оскърбления. Нали аз не ви казвам колко много е паднал вашият професионализъм и колко грешки и глупости направихте. И още повече грешки направи вашата организация, но вече с наша помощ. Ние ви принудихме да действате в непривични за вас условия, накарахме ви да се занимавате с това, което по-рано не сте правил и не умеете да го правите. Затова сега сте тук, а не в самолета Москва-Баку.

— Муртазов?

— Естествено. Никой ли не ви е учил, че не бива да плашите бизнесмените с такива методи? Те затова и преуспяват в търговията, защото психиката им е нормална, а главите им — трезвомислещи. Добре могат да смятат, при това не само пари. А вие не умеете да се разбирате с хората, това не е по вашата специалност. Същината на вашата професия е да лишавате от живот хора, с които други ваши колеги не са могли да се разберат. Няма универсални специалисти. Случва се дори докторът на техническите науки да не може да си поправи кранчето вкъщи. А вие действахте толкова неграмотно, че дори една жена успя да се справи с вас.

Това беше последната капка. Гала се пречупи.

— Знаеш ли от какво най-много се страхувах? — говореше на другия ден Гордеев на Настя. — Страх ме беше да не си сбъркала прякора и Филатова изобщо да не е била убита от Гала. Тогава цялата комбинация щеше да иде по дяволите. Нищо нямаше да свършим. Нямаше да мога да компрометирам убиеца в очите на работодателите му, а планът включваше и това. Хайде признай си, Анастасия, наслуки ли го посочи?

— Почти — усмихна се тя. — Любовта му към историята го издаде. Ето, вижте.

Тя постави пред шефа си една снимка на полица с книги и дреболийки.

— Още от самото начало тази снимка ме смущаваше, само дето не можех да реша какво не й е наред. Все я гледах, мислех и нищо не измислях. И когато ми поставихте задачата с прякорите, някакъв механизъм в главата ми сработи. Тези стъклени фигурки са символи на годините по източния календар. Тигър, маймуна, петел, овца и така нататък. Не съм ходила в жилището на Филатова, но Зубов беше направил много снимки, от които разбрах, че там цари идеален ред и всяко нещо си е на мястото. Най-вече си личеше по събраните съчинения. А в подредбата на фигурките имаше някаква… ъ-ъ… неправилност ли, как да го кажа. Уж всички бяха подредени по реда, който следваха в календара. Всички с изключение на тези двете — змията и овена. Те са една до друга и леко под ъгъл, макар че в календара не са в тази последователност. Галските племена са имали езическо божество — змия с глава на овен. Убиецът е прекарал в жилището на жертвата много време, явно му е доскучало и си е намерил развлечение — решил да провери как ще изглежда змията, ако й се присади овча глава. За него поредността на фигурките не е имала значение и затова не ги е върнал по местата им. Пък може и да е забравил или нещо да му е отвлякло вниманието.

— Ама че работа — поклати глава Виктор Алексеевич. — И от такава дреболийка ти успя да направиш извод? Добре, че разбирам едва сега. Тогава, когато ми се обади, гласът ти звучеше толкова убедено, че аз изобщо не се усъмних в твоите „железни“ изводи.

— Да, но изводът ми се оказа правилен — възрази Настя.

— Ще видим — позасмя се Гордеев. — Ще попитаме Гала какво мисли по този въпрос.

Следобед полковникът пак разпитва задържания. Когато го отведоха, Виктор Александрович се отби в кабинета на Каменская.

— Е, Анастасия, имаш една бутилка от мен. Ама и мен си ме бива! — рече й сияещ. — Как можах да разпозная в онова сополиво момиченце такъв гениален детектив?

— Какво се е случило?

Настя вече беше „потеглила“ по друго дело и затова в първия момент не разбра за какво става въпрос.

— Анастасия, аз съм обикновен мужик и нямам задръжки. Взех, че попитах Гала за фигурките и езическия бог.

— И той какво ви отговори?

— Представи си, потвърди го. Оказа се, че си била права. Макар че още не мога да повярвам в това. Между другото, Лесников не се ли е мяркал? — рязко смени темата Гордеев. — През последните дни съвсем изоставихме делото на Шумилин.

— Там всичко е наред, Виктор Алексеевич. Ковальов не само че си изми ръцете, ами и Виноградов подкрепя. Така че Олшански и Лесников работят с всички сили.

— Е, слава Богу — въздъхна Гордеев.

Миша Доценко и Юра Коротков до уши затънаха в писания на отчети за операцията. Един въпрос не даваше мира на Миша и накрая той реши да го зададе: