Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Лошо. Глупаво си рискувала. Но понеже ти е за пръв път, ти прощавам.

— Намерихте ли оръжие у него при обиска?

— Намерихме една хитра играчка. Електрошокова мини палка с размери на джобно фенерче. Човек губи съзнание за петнадесет-двадесет минути, които са напълно достатъчни, за да инсценираш каквото си поискаш.

— Ето значи с какво е причакал Филатова до входната врата — замислено рече Настя. — Сигурно и мен се е канел със същото нещо… И все пак, Виктор Алексеевич, на колко е оценена смъртта ми?

— Убийството на човек обикновено струва колкото хубава кола. Сама можеш да пресметнеш, отчети и инфлацията.

— Наше производство или чуждо?

— Чуждо, разбира се. Това са все пак поръчкови убийци от висша класа. Обикновените килъри струват по-евтино.

— Виж ти — поклати глава тя, — колкото цял автомобил. При това съм куца. Андрей, карайте ме като безценен товар.

И като се опираше о ръката на брадясалия „пазач“, закуцука към колата.

Търпението й стигна само докато Андрей излезе на магистралата.

— Нищо ли няма да ми разкажете?

— Вие питате — ние отговаряме — пошегува се той. — Струва ми се, че бяхме минали на „ти“.

— Ти кога се появи тук?

— Вчера сутринта, веднага след като Ларцев разбра, че те се канят да се срещнат във вилата.

— Кои „те“?

— Убиецът и Муртазов.

— Откъде е разбрал?

— Муртазов му е казал. Гала така го бил притиснал, че Ларцев го заварил още топличък и не му се наложило много да го убеждава. Помолихме истинския пазач да изчезне за известно време. Гала дойде, огледа всичко, обиколи къщата, провери всички врати и прозорци. Оказа се, че той е предвидлив мъжага. Вчера остави някои доказателства за причастност на Павлов към убийството. Опасявал се е, че нещо може да се случи в квартирата ти и да не успее да те доведе жива дотук. След това би могъл да съобщи на когото трябва, че Павлов крие това-онова във вилата си.

— Гордеев знаеше ли?

— Там е работата, че нищо не е знаел. Вчера цял ден се опитвах да се свържа с Ларцев, но не можах да го открия. А поддържах връзка единствено с него. Знаеш как стоят милиционерските ни работи. Не посмях да се обадя на друг. Ами ако Володя не е искал шефът му да знае всичко? Не ме беше предупредил да се свържа с Гордеев, ако се случи нещо непредвидено.

— И какво е скрил Гала във вилата?

— Един бележник и два листа. Вероятно ги е взел от жилището на Филатова — за всеки случай, както казва Гордеев. Бележникът съдържа записки от юнската й командировка в Краснодар.

— А листчетата? Какво има на тях?

— Списъци с фамилни имена. На единия — деветдесет и четири, на другия — деветдесет и две.

— Сега разбирам. И после?

— После… На разсъмване пристигнаха момчетата и изпилиха халката на катинара. На външен вид е здрав, а в действителност вратата се отваря съвсем лесно. Но разбрах, че ти няма да обърнеш внимание на тази врата.

— Така е. Знаех, че някъде трябва да има заключена врата, помислих си, че може да е някой страничен вход или килер. Нещо от този род, само че вътре в къщата. За бараката не се сетих веднага, този катинар ме обърка.

— Точно на това разчитахме, за да заблудим Гала. Трябваше да те отделим от него. Момчетата казаха, че в квартирата не се е отлъчвал нито крачка от теб. Страхуваха се, че и на вилата ще е същото. Наложи се да дам команда на Кирюша да ти подскаже. Изплаши ли се?

— Да, но не от Кирюша — засмя се Настя. — Аз обичам кучетата, те никога не ме закачат. Страхувах се, че ще му омръзне да ме тормози и няма да имам повод да се придвижвам към бараката. Изобщо не знаех, че той го прави нарочно.

— Но ти се държа храбро, пък си и съобразителна — похвали я Андрей.

— Старая се.

— Кирюша страшно ми се разсърди, като му остригах част от козината, пък на всичко отгоре го накарах да се отъркаля в калта и не го пуснах да се окъпе в реката. Нацупи се, легна под пейката и изобщо не искаше да ме погледне. Но когато ме видя дегизиран като мърляв пазач, ми прости. Умничкият ми — ласкаво добави той. — Чуваш ли, Кирил, и теб хваля.

От задната седалка се разнесе одобрително ръмжене.

— Не съм много вътре в операцията — каза Андрей. — Може би пък ти ще ми дадеш някакво обяснение относно тези доказателства?

— Ами виж сега, Филатова се връща от командировка късно през нощта, а след два часа я откриват убита в жилището й. И никакъв бележник не намират. Следователно този бележник е бил взет от някой, който се е срещнал с нея през тези два часа, тоест от убиеца. У когото е бележникът, той е и престъпникът. Явно Гала винаги така се е презастраховал. Вземал е нещо от местопрестъплението, за да може при неблагоприятно стечение на обстоятелствата да го подхвърли като улика и да насочи подозрението към някой друг. А с листовете историята е друга. Тези фамилии са преписани от картотеката на зоналния информационен център. Това, че в единия списък фамилиите са с две по-малко, показва, че два от картоните са липсвали. Точно от тях се е страхувал Павлов и заради тях е била убита Филатова. Мисля, че знам коя е едната фамилия, но втората ме интересува повече. Тя трябва да е на някоя много важна клечка.