Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Юнас се усмихна леко пренебрежително на пълното невежество на полицая, но същевременно се въодушеви, разгорещи се, сякаш възможността да говори за голямата си страст му подейства като прилив на въздух за изгасваща жар.

— Това е номадски килим.

За Скаре това не означаваше нищо.

— Номадите се местят непрекъснато, нали? Отнема им някъде към година да изработят толкова голям килим. Оцветяват вълната с растения, които събират през различни сезони, на различни места, при менящи се условия за всяко едно растение. Синият цвят тук — той посочи към килима — е от индиго, а червеният — от брош. Във вътрешността на шестоъгълника обаче има друг нюанс на червеното, той е от стрити кошенили. Оранжевото е от къна, а жълтото — от шафранов минзухар.

Поглади килима с ръка.

— Този килим е турски, с измирски възли. На всеки квадратен сантиметър има около сто възела.

— А шарките? Кой ги прави?

— Гледат от шарки, правени преди стотици години, а много от тях дори не са скицирани. Старите тъкачи обикалят из работилницата и им казват как да тъкат.

„Старите ослепели тъкачи“, помисли си Сейер.

— На нас, западняците, ни е било нужно много време да открием този занаят — продължи Юнас. — По принцип предпочитаме фигурални шарки, които ни разказват някаква история. Затова по нашите географски ширини впечатление са направили първо килимите с изображения на лов или градини. Там има цветя и животни. Лично аз ги предпочитам. Първо най-външният бордюр обгражда всичко, после погледът се насочва все по-навътре и по-навътре, докато накрая стига до съкровището. Както тук, да речем — посочи той. — В центъра има медальон. Прощавайте — сепна се той. — Аз дрънкам за мои си работи.

Вече изглеждаше вял.

— Този — подзе Скаре — имаше ли подбрадник?

— И такива ли има? — учуди се Юнас.

— Да. Обикновените каски само покриват черепа.

— Не забелязах.

— А екипът му? Черен ли беше на цвят?

— Тъмен. Не съм го оглеждал. Най-нормалното нещо е хубаво момиче да пресече улицата и да се насочи към младеж с мотоциклет, нали?

Благодариха му за съдействието и спряха за миг на вратата.

— Ще се наложи да се върнем при вас, дано проявите разбиране.

— Няма проблем. Ако кученцата се родят тази нощ, ще поостана вкъщи няколко дни.

— Няма ли да пострада бизнесът?

— Клиентите ми се обаждат, когато искат да купят нещо.

Внезапно Хера въздъхна и изскимтя от болка върху оригиналния ориенталски килим. Скаре дълго се обръща към нея и последва неохотно шефа си.

— Може би ще ги видим, ако дойдем пак — изрази надежда той. — Кученцата, де.

— Сигурно — отвърна Юнас.

— Само това не — усмихна се Сейер, докато в мислите му изплува Колберг.

— Сещаш ли се за каската на Халвур? Беше закачена в стаята му — попита Сейер в колата. — Черна каска с ремък за брадичката. Май е време да се прибираме. Трябва да изведа кучето.

— Защо, Конрад? Не си ли толкова вманиачен в работата си като Юнас?

— Разбира се, че съм — погледна го Сейер. — Не си ли личи? — Закопча си колана и запали колата. — Дразня се, когато хората си затварят умишлено устата заради криворазбрана солидарност с човек, когото дори не познават, само защото са дълбоко убедени, че той е почтен.

Сети се за Халвур и почувства лека печал.

— Убиецът става такъв едва в деня на първото си престъпление. Преди това е като всички останали. А след като хората научат, че той наистина е убил живо същество, човекът изведнъж става убиец до края на живота си и вече очакват от него да изтребва всичко живо наоколо като своеобразна машина за убийства. Не пускат децата си да излизат и ги гложди постоянна тревога.

Скаре го погледна изпитателно.

— Значи Халвур е на мушката?

— Разбира се. Та той е приятелят й. Но се питам защо Юнас толкова ревностно защитава момче, което е виждал само от разстояние.

Рагнхил Албюм се наведе над листа и започна да рисува. Скицникът беше нов и тя отгърна първия му лист почти с благоговение. Някак си не си струваше да отнеме цялата тебеширенобяла девственост на скицника заради задачата да нарисува кола в облак прах. Кутията с моливи съдържаше шест цвята. Сейер купи един комплект за Рагнхил и един за Раймон. Днес Рагнхил имаше две опашки, стърчащи право нагоре като антени.

— Много хубава прическа имаш — похвали я Сейер.

— С таз — майка й хвана едната опашка — лови телевизионни сигнали от Нарвик в Северна Норвегия, а с другата чува баба си от Шпицберген.