Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Опитайте се да ми влезете в положението — смутено помоли той. — В такова малко село слуховете се разпространяват главоломно. А и не ми се вярва приятелят на Ани да стори нещо подобно. Та той е само момче, а и нали дружаха отдавна.

— Оставете на нас да преценим кой е виновникът — отсече Сейер. — Този мотоциклет е важен, забелязал го е и друг очевидец. Ако приятелят на Ани е невинен, няма да получи присъда.

— Дали? — колебливо попита Юнас. — И все пак е достатъчно неприятно да бъдеш заподозрян. Ако ви кажа, че мотоциклетистът ми е заприличал на приятеля й, ще превърнете живота му в ад. А истината е тази: нямам представа кой е бил — поклати отривисто глава той. — Видях само човек с каска, в екип. Може да е бил всеки, например седемнайсетгодишният ми син. Нямаше да го позная в тази екипировка. Разбирате ли ме?

— Ясно — лаконично отвърна Сейер. — Най-сетне отговорихте на въпроса ми. Би могло да е и той. А що се отнася до превръщането на живота му в ад, той вече се е озовал там.

Юнас преглътна шумно.

— За какво разговаряхте с Ани в колата?

— Тя почти не обели дума. Запълних времето с приказки за Хера и кученцата й.

— Да ви се стори изплашена или нервна?

— Ни най-малко. Беше в обичайното си настроение.

Сейер се огледа и забеляза колко оскъдна е мебелировката в стаята. Сякаш Юнас не беше приключил с обзавеждането. Вътре обаче имаше изобилие от големи, скъпи ориенталски килими. На едната стена висяха две снимки на русо момче на около две години и на тийнейджър.

— Това синовете ви ли са? — полюбопитства Сейер.

— Да, но снимките са правени отдавна.

Той отново погали кучето по черните, меки като коприна уши и по влажната муцуна.

— В момента живея сам — продължи той. — Най-после се сдобих с апартамента в града, на улица „Оскар“. Този ми е твърде голям. Напоследък не съм засичал Ани. Тя се смущава от мен, когато жена ми не е вкъщи, а и синовете ми вече нямат нужда от бавачка.

— Занимавате се с ориенталски килими?

— Търгувам предимно с Турция и Пакистан. Понякога и с Иран, но те имат навика да надуват цените. Няколко пъти в годината ходя там за по няколко седмици. Не бързам да си тръгна. Започвам да ги опознавам — доволно отбеляза той. — Завързвам ценни контакти. Това всъщност е най-важното — да спечелиш доверието им. Отзивите им за Запада са противоречиви.

Скаре се провря край масата и се приближи до външната стена на къщата, почти изцяло покрита с голям килим от тавана до пода.

— Този е от турския град Измир — поясни Юнас. — Един от най-хубавите в колекцията ми. Всъщност не мога да си позволя да го задържа. При изработката му са направени цели два милиона и петстотин хиляди възела. Направо невероятно, нали?

Скаре огледа килима.

— Вярно ли е, че ги изработват деца? — попита той.

— Да, но не и моите. Това би развалило имиджа на фирмата ми. Сигурно ще ви прозвучи грозно, но в действителност децата правят най-хубавите килими. Пръстите на възрастните са твърде дебели.

Загледаха се в килима: геометричните фигури съдържаха в себе си други, по-малки, обагрени в безброй различни нюанси.

— Вярно ли е, че завързват децата за тъкачните станове? — мнително попита Сейер.

Юнас поклати обезсърчено глава.

— От вашите уста звучи много жестоко. Който успее да усвои професията на тъкач, е сред малцината щастливци. Сръчният тъкач има храна, дрехи и спи на топло. Има живот. Ако ги завързват за стана, то това става само по настояване на родителите. Често невръстните тъкачи издържат цяло пет-шестчленно семейство. В противен случай майките и дъщерите са принудени да проституират, а бащите и синовете — да крадат или да просят.

— Така само се отлага неизбежното — намеси се Сейер. — Когато пораснат и пръстите им се удебелят, тъкачите често са ослепели или с нарушено зрение заради взирането пред стана. Вече са негодни да работят друго и така или иначе пак стигат до просешка тояга.

— Гледате прекалено много телевизия — усмихна се Юнас. — По-добре отидете в тези страни и вижте на място. Тъкачите са доволни и се радват на всеобщо уважение. Така стоят нещата. Но не бива да осъждаме богаташите за морала им, защото са изключително чувствителни на тази тема. Затова се въздържам да търгувам с детски труд. Ако ви се прииска да си купите килим, заповядайте на улица „Капелен“ — ентусиазирано го покани той. — Ще се погрижа да получите най-доброто.

— Едва ли са ми по джоба.

— Защо е толкова пъстър? — поинтересува се Скаре.