Карин Фоссум - Не поглеждай назад

— Да.

Сейер се огледа, за да запомни обстановката в стаята. Очите му се спряха на Мадоната. „Ако човек посвети малко повече време да я разгледа, ще преосмисли първоначалното си равнодушие“, помисли си той.

— Много красива скулптура. Къде сте я купили, някъде на юг ли?

— Подарък ми е от отец Мартин. Католик съм — додаде той.

Това признание накара Сейер да го огледа внимателно. От цялото му същество лъхаше нещо стегнато и резервирано, сякаш той ревностно бранеше своята територия. „Вероятно трябва да го принудят да се отвори като мида в кипяща вода.“ Сейер се въодушеви от хрумналото му сравнение.

— Значи сте католик?

— Да?

— Простете любопитството ми, но кое в тази религия ви впечатлява?

— Ами много е понятна. Опрощението. Прошката.

Сейер кимна.

— Но вие сте толкова млад — усмихна се той и се изправи. — Едва ли сте съгрешили кой знае колко?

Въпросът му увисна във въздуха.

— Имал съм порочни помисли.

Сейер светкавично се върна към собствените си тревоги:

— Казаното от вас ще бъде проверено, разбира се. Такава е процедурата. Ще се свържем с вас.

Стисна силно ръката му — опита се да го обнадежди. Отново минаха през кухнята, където се носеше лека миризма на сготвени зеленчуци. Във всекидневната старицата седеше на люлеещ се стол, грижливо завита в одеяло. Тя изпрати полицаите с изплашен поглед. Навън Сейер отново видя мотоциклета, покрит с найлон. Черно сузуки.

— И ти ли си мислиш за това, за което и аз? — попита Скаре, когато се спуснаха надолу.

— Вероятно да. Той не ни зададе никакви въпроси. Нито един. Приятелката му е убита, а той не иска да знае подробности. И все пак не е задължително да означава нещо.

— Да, но е странно.

— Навярно ще му хрумне да пита, след като вече сме си тръгнали.

— Или пък знае какво й се е случило и затова не прояви любопитство.

— Зимното яке от местопрестъплението би било доста голямо за Халвур, нали?

— Да, но ръкавите бяха загънати.

Беше късен следобед и те се нуждаеха от почивка. Върнаха се в града и оставиха селцето зад гърба си, а жителите му — шокирани, потънали в тежки размисли. На улица „Кристал“ хората се суетяха напред-назад, отваряха и затваряха врати, звъняха телефони; ровеха из чекмеджетата и вадеха стари снимки. Ани беше в устата на всички. Първите слухове се зародиха под блещукащи свещи и избуяха във всички домове като устойчив плевел. Повечето от тях си сръбнаха по малко алкохол. Обстоятелствата бяха извънредни и правилата се нарушаваха едно след друго.

А Раймон се занимаваше с друго. Седнал на кухненската маса, лепеше в една тетрадка картинки на Калвин и Хобс, Туити и Силвестър. Лампата на тавана светеше, баща му спеше, а по радиото изпълняваха музика по желание на слушателите. Поздрав за Глен Коре от неговата баба. Раймон слушаше музиката и душеше лепилото с лек аромат на бадемова есенция. Изобщо не забеляза втренчения в него мъж, застанал пред прозореца.

Халвур затвори вратата на кухнята и включи компютъра. Отвори харддиска и замислено се загледа в документите. Съдържаха игри, данъчни декларации, разчет за месеца, списъци с адреси, обзор на колекцията му от дискове и разни други битовизми. Но имаше и папка, чието съдържание му бе непознато. Отгоре пишеше „Ани“. Остана загледан в нея, докато разсъждаваше. При двойно кликване с мишката папките ще започнат да се отварят една по една и след секунди на екрана ще се появи съдържанието им. С едно изключение. Самият той имаше папка със заглавие „Лично“. За да я отвори, трябваше да въведе парола, която знае само той. Същото важеше и за папката на Ани. Той й показа как да ограничи достъпа до нея чрез съвсем проста процедура. Халвур нямаше представа каква парола е избрала Ани, а още по-малко какво има вътре. Ани настоя да запази съдържанието в тайна. Дори се засмя, като видя изписаното по лицето му разочарование. Той й показа как да го направи, а после излезе от стаята и изчака във всекидневната Ани да въведе паролата си. Кликна два пъти на късмет. На екрана мигом се изписа съобщение:

Access denied. Password required. 3 3 Access denied. Password required. (англ.) — Достъпът отказан. Нужна е парола. — Бел. прев.

Халвур искаше да отвори папката. Единствено тя му остана от Ани. Ами ако съдържа изобличаващи го факти? Може би е нещо като дневник. „Задачата е непосилна“ — помисли си той и погледна стъписано клавиатурата, където десет цифри, двадесет и девет букви и редица различни знаци образуваха невъобразимо голям брой комбинации. Помъчи се да се успокои. Самият той избра за парола името на известна жена, изгорена на клада, а после обявена за светица. Хрумването му беше идеално за целта и дори Ани никога не би се досетила. Но може пък тя да се е спряла на дата. Изборът на рождена дата на близък е доста обичайна практика. Постоя, загледан в папката — сив, скромен квадрат с името й. Идеята не беше той да отваря папката — нали Ани пожела да я запази в тайна. Но сега нея я няма и правилата не важат. Вероятно вътре има нещо, което би обяснило защо Ани бе толкова недостъпна.