Александра Маринина - Смърт заради смъртта

— В лоши отношения ли си с Костя? — попита Коротков, отвори малкото прозорче и запали цигара. — Защо те е страх да му се обадиш?

— Отношенията ни са нормални, просто не обичам грубияните.

— Много си нежна, приятелко, с нашата работа трябва да не придиряме много-много.

— Той не може да ми прости за Ларцев. А и аз не мога да си простя.

— Стига де, Аска, тук никой не е виновен. И Костя прекрасно го разбира. Не се самообвинявай. Хайде, звънни му, може с общи усилия да измислим нещо за пред Колобок.

Но надеждите им почти не се оправдаха. Олшански беше високомерно коректен, не си позволяваше злобни нападки, но от това, което успяха да научат от него, не можаха да скалъпят що-годе приличен отчет за началството.

Подчинените бяха дали на полковник Виктор Алексеевич Гордеев прякора Колобок 1 1 Колаче, кръгло хлебче, симидче, рус. — Бел.ред. от най-добри чувства. Вече трийсет години никой не смееше да го подкача и прякорът, който му бяха лепнали още от младини, предаван от поколение на поколение, от пенсиониращи се на млади новаци, вече беше придобил почти заканителен смисъл: Не ме гледайте, че съм заоблен и плешив, всъщност съм оловна топка.

Той започна оперативката, както винаги — спокойно и приветливо. Ала всичките му сътрудници знаеха, че дори над някого да виси заплахата от голям скандал, Колобок никога не би го показал предварително. Той обичаше екипа си и се отнасяше с уважение към всички, понеже смяташе, че излишното, особено преждевременното късане на нерви не помага за разкриването на тежки престъпления спрямо личността.

— Нещо отдавна не съм чувал как върви работата по Битцевския парк — подзе той. — Слушам ви, Лесников.

Игор Лесников, най-красивият детектив на „Петровка“ и същевременно един от най-строгите, сериозни и задълбочени служители, започна обстойно да докладва каква работа е извършена за разкриването на серията изнасилвания, извършени за един месец в Битцевския парк. Случаят се разследваше вече четвърти месец, първоначалното търчане беше стихнало, а в такива случаи Колобок искаше отчет от подчинените си приблизително веднъж седмично. Настя внимателно слушаше Игор, като гледаше да не разпилее мислите си за убийството на Галактионов, защото и тя бе дала своята значителна лепта в работата по Битцевските изнасилвания — дълго и грижливо бе съставяла схемата, която позволи да се изведат някои закономерности при извършването на престъпленията. Имайки предвид тези закономерности, те с Игор бяха обрисували примерен портрет на престъпника, неговата психологическа, поведенческа характеристика и сега търпеливо, ден след ден, оглеждаха подробно всички възможни заподозрени. По-точно, оглеждаше ги Игор и всяка вечер носеше на Настя резултатите от работата си, а тя анализираше получената информация.

— Бавно, бавно работите — недоволно каза Гордеев. — Но като цяло насоката ми се вижда перспективна. Така, убийството на Галактионов. Кой ще докладва? Каменская?

— Позволете ми аз да докладвам, Виктор Алексеевич — обади се Коротков. — Появиха се нови обстоятелства. Кръгът на познатите на Галактионов е извънредно широк, знаете това. За три седмици бяха разпитани над седемдесет души, които можеха да дадат някаква информация за самия Галактионов и за възможните причини за убийството му. Само преди три дена ние смятахме…

— Кои сте тези „вие“? — ехидно го прекъсна Колобок. — Аз? Анастасия? Николай Втори?

Юра си пое дъх, направи кратка пауза, после продължи:

— На първо място така смяташе следователят Лепьошкин и аз бях напълно съгласен с него. Затова убедих в същото и Каменская.

— Че тя няма ли си собствен ум? Добре, продължавай.

— Смятахме, че изцяло сме обхванали кръга от лица, разполагащи с информация за Галактионов. Получената от тези лица информация постоянно се дублира, повтаря се в показанията им, споменават се едни и същи факти, имена, адреси. Всички версии, предложени въз основа на събраните сведения, се проверяват, пробват се нови версии. Но вчера се получи нова информация, въз основа на която можем да смятаме, че кръгът на познатите на Галактионов не е бил обхванат напълно и че той е имал една сфера на дейност, за която никой от разпитаните не е знаел. Как е могло да стане така, че да не научим за това по-рано? Нямам готов отговор, Виктор Алексеевич. Имам само предположения, които засега не бих искал да изказвам, за да не обидя някого незаслужено.

Гордеев вдигна очи от листа, на който замислено чертаеше нещо, докато слушаше оперативния работник, и въпросително погледна Настя. „Ти в течение ли си? За какво говори той?“ — питаше погледът му. Настя едва забележимо кимна, сиреч: „Точно така, ако искате подробности — ще ви обясня после“.