Александра Маринина - Смърт заради смъртта

— Добре — въздъхна Олшански, — дайте ми данните на този Галактионов, ще проверя всичко, което ми пеете тука. Адреса, телефона, къде работи.

— Ама вие ги имате! — искрено се изненада Ликов.

— Какво имам? — намръщи се Олшански.

Ликов замълча, слисано загледан в следователя. Дори престана да се върти на стола.

— Д… данните… — запъна се той.

— Какви данни?

— На Г… Г… Галактионов. Нали той умря! В смисъл, убиха го.

— Какво?!

Олшански рязко свали очилата си и впери поглед в горкия Ликов. Константин Михайлович страдаше от силно късогледство и дебелите стъкла на очилата правеха очите му неизразителни за страничния наблюдател. Всъщност очите му бяха красиви, големи и тъмни, и когато нещо ядосаше следователя, яростно святкаха и буквално заковаваха събеседника му на място. Разбира се, ако Константин Михайлович не забравеше в този момент да свали очилата си.

— Повторете, моля, нещо не ви разбрах — произнесе той леденоспокойно. — И се постарайте да не заеквате.

— Александър Владимирович Галактионов беше убит преди около три седмици. Вече ме разпитваха по този повод. Нима не знаете?

— Че откъде да зная? — ядосано отвърна следователят. — Не съм ви разпитвал аз я. Вървете в килията и още веднъж си помислете какво конкретно ви каза Галактионов, когато ви насочваше към Красникови.

Той натисна копчето и извика конвоя. След това дълго седя, търкайки с пръсти носа си, после събра листовете от бюрото и напусна гостоприемното здание на следствения изолатор.

На другата сутрин пред него лежеше сведението-меморандум за наказателното дело, възбудено във връзка с откриването на трупа на гражданина А. В. Галактионов. Галактионов бил намерен в апартамента на любовницата си четири дена след като жена му съобщила за изчезването му. Към момента на намирането Галактионов бил мъртъв най-малко отпреди седмица. Любовницата му, Надежда Андреевна Шитова, през цялото това време се намирала в болницата за операция поради извънматочна бременност. Причина за смъртта — отравяне с цианид.

Александър Галактионов беше личност, крайно неудобна за разследване на убийство, тъй като кръгът на познатите му беше толкова широк, а дейностите му — толкова разнообразни, че един млад, начеващ професионалната си кариера оперативен работник би имал работа чак до пенсия, за да подбере и провери възможните версии. Първо, Галактионов работел като началник на кредитен отдел в търговска банка, „посещавана“ периодично от най-различни групировки. Второ, той бил голям женкар, при което бил доста небрежен, тъй че честичко влизал в конфликт ту със съпрузи и любовници, ту със собствената си съпруга. Трето, което май беше най-важното, бил запален картоиграч. Тъй че версиите бяха предостатъчно, което не би могло да се каже за хората, които биха тръгнали да ги проверяват.

Олшански бегло прегледа списъка на разпитаните приятели, роднини и познати на Галактионов и наистина откри сред тях името Леонид Ликов. Хитрягата изнудвач не беше го излъгал. Константин Михайлович разбра, че се е натресъл в абсолютно идиотска ситуация: щом Ликов е знаел отдавна за смъртта на Галактионов, той е можел съвсем спокойно да го посочи като източник на информацията за Красникови, основателно разчитайки, че няма да бъде възможно верността на думите му да се провери. Ако пък не бе излъгал и наистина бе получил сведенията за Дима Красников от Галактионов, Олшански трябваше отново да разпитва целия огромен кръг от познати на покойния, за да напипа нишчицата, водеща към първоизточника. Но преди да скочи в това тресавище, трябваше още веднъж да поговори с потърпевшите Красникови. Защото никой по-добре от тях не би могъл да знае кой може да е разполагал с информация за осиновяването.

Той потрепери под пронизващоледените струи вода и с удоволствие усети как се ободрява, разтривайки кожата си с грубата гъба. Избърса се с хавлиения пешкир и започна да се бръсне, чувствайки как след студения душ тялото му започва приятно да пламти. Седна да закуси в прекрасно настроение, с апетит изяде пържените яйца, двата кренвирша, пържените кубчета хляб и изпи кафето.

— Да не закъснееш? — попита жена му и погледна часовника, докато си слагаше сребърните обеци. — Вече е осем и десет.

— Днес ще поработя вкъщи, искам най-сетне да завърша статията.

— Късметлия! — въздъхна със завист жена му. — Да можех и аз да си работя вкъщи! Все вие, мъжете, се уреждате така. Добре, аз тръгвам. Ако по някое време решиш да си починеш, вземи дрехите от химическото чистене, квитанциите са на хладилника.