Александра Маринина - Чужда маска

— Благодаря.

Настя радостно грабна от ръката му двете опаковки реланиум и валиум. Вечно не й достигаше време да обикаля аптеките, а тъй като тези лекарства се продаваха само по рецепта, трябваше преди това да ходи и в поликлиниката при някой лекар. Това вече надвишаваше предела на нейните възможности. Вечният недостиг на време, умножен по фантастичния мързел и пренебрежението спрямо собственото й здраве, правеше задачата за придобиване на успокояващи препарати абсолютно нерешаема. А понякога лекарствата й бяха много необходими. Макар и не често, но действително много. Слава Богу, съдбата се бе смилила над нея, изпращайки й ангел хранител в лицето на невропатолога Нина Олшанская. Нина от дълги години бе съпруга на следовател, тъй че добре разбираше Настините проблеми и с готовност й помагаше с каквото можеше.

Константин Михайлович отново вдигна глава от пишещата машина и погледна часовника си.

— Извикал съм Параскевич за десет и тридесет. Имаш петнадесет минути да изпиеш едно кафе в лавката, но те предупреждавам, че там то е много кофти.

— Не искам кофти кафе — усмихна се Настя. — По-добре да поседя тук. Имате ли план за разпита?

— А ти за какво си — измърмори следователят. — Състави го, тъй и тъй друга работа нямаш.

Тя послушно извади бележника си и започна да нахвърля схемата на разговора с Галина Ивановна Параскевич. Беше ясно, че тя щеше с удоволствие ще надрънка всякакви гадости за горещо обичаната снаха, увъртайки, преувеличавайки и украсявайки общата картина с пикантни подробности. И също толкова ясно бе, че синът й щеше да бъде представен като херувим небесен. А пък версията за убийство от ревност предполагаше, както че Леонид е бил убит от любовник на Светлана, така и че го е убил съпругът или любовникът на жената, с която модният писател е изменял на собствената си съпруга или дори самата тази жена. Трябваше да бъде развързан езикът на Галина Ивановна и тя разкаже за сина си също толкова подробно, колкото и за своята снаха.

В горната част на празния лист Настя написа: „Как мислите, Галина Ивановна, не би ли могло убийството на вашия син да бъде убийство от ревност?“

След като огради фразата с правоъгълна рамка, тя спусна от нея надолу две стрелки. В лявата част на страницата, където завършваше едната стрелка, се появи фразата: „Какво говорите, Лъоня никога не е имал любовни похождения.“ Отново стрелка надолу и бележка: „Да се натиска докрай — защо първо си е помислила за сина, а не за снахата. Давал ли е повод? Има ли основания да подозира нещо?“ И т.н.

В дясната част на страница, успоредно с думите какво говорите, Настя записа: „Е, от Светлана би могло да се очаква всичко.“ Начертавайки още една стрелка надолу, тя помести следния коментар: „Нека да хвърля кал по Светлана, да не й се пречи, колкото повече гадости наговори за нея, толкова по-добре.“

Накрая от фрагментите в лявата и дясната част на листа Настя спусна дебели стрелки към центъра в долната част на страницата и резюмира:

„Да се попита откъде Параскевич познава толкова добре женската психология, така ловко се оправя с почти неуловимите движения на женската душа. Да се изкаже предположение, че е бил консултиран от Светлана. Тъй като Г. И. току-що е клеветила снаха си, тя за нищо на света не би се съгласила, че му е била съратница, помощница и консултант. Всеки друг, само не и омразната й снаха. Ако Л. П. е имал някакви жени, то тук те непременно ще изплуват.“

— Погледнете това, Константин Михайлович — подаде листа със схемата на следователя. — И нанесете корекциите си.

Той внимателно прочете фразите, написани със ситен, но четлив почерк, и измърмори:

— Голяма усойница си ти, Каменская.

— Моля, моля — престори се на засегната Настя. — Аз не съм усойница за вас, а за Галина Ивановна. Разбирам мъката й и искрено й съчувствам, но на сина й, който е загинал, след като е изживял един кратък и много нещастен живот под чехъла на тираничната си майка, съчувствам още повече. В края на краищата, на него му е далеч по-зле, отколкото на нея. Между другото, ние с вас съвсем забравихме за бащата на Леонид Владимирович. Може би си струва да поработим с него?

— Можем да опитаме — неопределено присви рамене Константин Михайлович, — но едва ли ще излезе от тази трънка заек. Владимир Никитич Параскевич толкова е свикнал да се държи за полите на жена си, че ще поиска да разговаряме само в нейно присъствие. Няколко пъти се опитвах да намеря общ език с него, но все удрях на камък. Той щеше да си счупи врата да се оглежда за жена си, страхуваше се да не изтърси нещо, което не бива.