Александра Маринина - Чужда маска

— Безусловно! — твърдо заяви тя.

— Тогава разкажете ни, ако обичате, откъде е натрупал всичките тези знания, които са му помогнали да стане автор на любовни романи за жени. Той е мъж. Ако се вярва на вашите думи, опитът му на общуване с жени е минимален. Откъде знае всичко това? Кога и при какви обстоятелства се е научил да разбира толкова добре жените?

Галина Ивановна попадна в предварително подготвения й капан. След всичкото това, което бе наговорила, тя не можеше вече да се осланя нито на Светлана, нито на познатите момичета и жени, които у Льонечка винаги са били многобройни, защото той е бил красив младеж и се е ползвал с успех сред тях. Този номер вече не вършеше работа и на Галина Ивановна с мъка на сърцето й се наложи да назове жени, които били хлътнали по Леонид и дори като че ли успели да привлекат вниманието му. Във всеки случай, когато идвал на гости на майка си без съпругата си, той няколко пъти им се бил обаждал по телефона.

Настя беше напълно удовлетворена от резултатите на разпита и тъкмо се готвеше да си тръгва и да остави Олшански насаме с Галина Ивановна, когато вниманието й бе привлечено от фразата:

— Льонечка няма да ми прости, че издадох една съкровена негова тайна. Той сурово ще ме накаже за това.

— Извинете, не ви разбрах.

Настя се върна до стола си и отново се настани срещу Параскевич.

— Да не би да ползвате услугите на медиуми?

— Не. Откъде ви хрумна?

— От вашите думи може да се направи изводът, че вие влизате в контакт с покойния си син. Просто исках да уточня това.

— Не, не, няма такова нещо — размаха ръце Галина Ивановна. — Аз не вярвам в задгробния живот и в други подобни неща. А що се отнася до това, че Льонечка няма да ми прости, просто е образно казано. Изплъзна ми се от устата.

Но за Настя не остана незабелязан фактът, че Галина Ивановна Параскевич пребеля като платно. И това съвсем не й се хареса.

Светлана Параскевич паркира старичкото си жигули пред издателството и влезе във входа с тлъста папка в ръце. Сега вече сама щеше да води всички преговори с издателите. На Льоня никога не му бе достигала твърдост на характера да ги прати по дяволите с техните хленчения, жалби за финансови трудности и със сълзливите им молби да им предостави срещу смехотворен хонорар своя пореден роман, от който издателството ще лапне не по-малко от осемдесет хиляди. Долара, разбира се. Льоня беше добър, мекушав и не можеше да им отказва. Така че сега тя сама трябваше да го направи като негова съпруга, по-точно — като вдовица.

— Света! — изненада се много директорът на издателството, като я видя. — Какво те води насам? Нима не се издължихме за последната книга? Струва ми се, че си уредихме всички сметки.

— Да — кимна Светлана. — За тази книга сме квит. Но има нова. Льоня я завърши през същия ден, в който го убиха. Мога да я предложа на вашето издателство. Ако я искаш, разбира се.

— Боже мой! — извиси глас директорът. — И още питаш! Разбира се, че я искам. Ще бъдем щастливи да издадем още един роман на великия Параскевич. Ти само си представи — роман, чиято последна дума е написана три часа преди трагичната му гибел. Ще бъде разграбен за часове. Хиляда долара устройват ли те? За предишната книга платихме на Леонид деветстотин, но тъй като тази все пак е последна — хиляда. Става ли?

Светлана стана и взе от бюрото му папката с ръкописа.

— Ти не си разбрал нищо, Павлик — ласкаво рече тя. — А след като не си разбрал нищо, с теб няма за какво да разговаряме. Довиждане.

Тъкмо направи първата си крачка към вратата, когато Павел скокна иззад бюрото си и й препречи пътя.

— Почакай, Светлана, къде си се разбързала толкова? Ние с Льоня сме стари познати, можем да се разберем по приятелски… Колко искаш? Хиляда и двеста? Хиляда и триста?

— Искам двадесет и пет хиляди долара, Паша. И при никакви условия няма да се пазаря с теб. Или вземаш тази книга за двадесет и пет хиляди, или аз отнасям ръкописа в друго издателство. И да не си посмял да ме баламосваш колко си беден. При тираж сто и петдесет хиляди екземпляра себестойността на една книга не надвишава осемстотин рубли, защото вие сте намерили някъде в Клинци евтина типография. На търговците на едро продавате по две хиляди парчето и по такъв начин от всяка книжка печелите по хиляда и двеста рубли. При тираж сто и петдесет хиляди това прави сто и осемдесет милиона. А доколкото ми е известно, вие не контактувате с търговци на едро, издателството има разпространителска мрежа, която си поделя с четири други издателства. И продавате всяка книжка на цена от пет до седем хиляди рубли. Тъй като не бях добра по смятане в училище, повтарям, че няма да се пазаря с теб. Или двадесет и пет, или си отивам!