Александра Маринина - Чужда маска

„Добре изглеждам, даже много добре“ — помисли си, оправяйки си прическата.

Влезе в салона с кокетна походка на привлекателна и уверена в себе си жена и без да поглежда встрани, се отправи към една свободна маса. Имаше доста посетители — очевидно ресторантчето се ползваше с добра репутация и клиентелата му бе постоянна.

Едва бе успяла да седне и да отвори листа с вината, когато пред нея изникна келнер.

— Добър ден, радваме се да ви приветстваме в нашия ресторант. Моля за извинение, но ми се струва, че ще ви бъде по-удобно на оная маса.

Келнерът се обърна и посочи с пръст една маса в отсрещната страна на салона. Тя се намираше до прозореца, а Наталия беше се настанила до стената, недалеч от камината.

— Защо смятате, че там ще ми е по-добре? — високомерно попита тя.

— По традиция масата до прозореца се смята за най-хубава — с ослепителна усмивка й обясни сервитьорът.

— Студено ми е — сърдито отвърна Наталия — и искам да остана тук, близо до огъня. От прозореца сигурно духа. Това е, младежо, темата е изчерпана. Донесете ми кафе и менюто.

Върху лицето на сервитьора се изобрази такова смущение, че я досмеша. Очевидно бе заела масата на някой постоянен клиент и нещастникът сега сигурно щеше да се измъчва, чудейки се какво да направи, за да излезе от деликатната ситуация, ако клиентът пристигне, преди тя да си тръгне оттук. А Наталия нямаше намерение да бърза — трябваше да бъде на гарата в пет часа, а сега беше едва един и половина.

— Какво кафе желаете? Нес, „Пеле“, „Якобс“, еспресо, капучино, турско?

— Еспресо и чаша минерална вода. И повикайте управителя.

След половин минута се появи представителният управител в смокинг и с менюто в ръка. Зад гърба му притеснено пристъпваше келнерът, държейки поднос, върху който димеше кафе и проблясваше чаша с минерална вода.

— Слушам ви — важно заяви управителят с неочаквано високо тенорче.

— Изглежда съм заела нечия постоянна маса — отвърна Наталия, отвори менюто и се зае да го изучава. — Моля ви да не се безпокоите, това няма да ми стане навик. Аз съм приходяща и довечера няма да ме има във вашия град. Но не искам да се местя никъде, много премръзнах и предпочитам да съм по-близо до огъня. Ако дойде човекът, който обикновено седи тук, оставете на мен самата да му се извиня. Надявам се, че той няма да възрази. По този въпрос това е всичко. А сега поръчката ми. Коктейл от скариди — продължаваше да реди тя без никаква пауза и все така, без да поглежда нито управителя, нито келнера, като ни най-малко не се интересуваше дали я слушат, записват ли поръчката й и удовлетворени ли са от обяснението й. — Шишче от есетра, пържени картофки, мариновано цвекло, да не се слага лук, да не се слага краставица. Десерт „Мирабела“, двойно кафе и още една чаша минерална вода, лед — непременно. След десерта и кафето, около половин час по-късно, донесете още едно еспресо. И да не объркате поръчката ми.

Наталия отдавна беше разделила човечеството на господари, слуги и динамична прослойка, която в крайна сметка се разделя на такива, които са приближени на господарите, и на такива, които се превръщат в слуги.

Женя винаги бе бил господар — още от раждането си. Той господстваше над своите родители, над жените си, над партньорите си по бизнес и над своите пари. А самата тя двадесет и три години бе цамбурнала във вонящата аморфна прослойка, докато не бе открила Женя и не бе започнала да плува към него. Четири години двамата бяха живели заедно и накрая бяха се оженили. Сега тя също принадлежеше към клана на господарите и гледаше отвисоко на слугите.

Със странно напрегнат глас келнерът повтори поръчката й, взрян в тефтера си. Наталия го изслуша и го пусна да си върви с царствено кимване. На тези трикове — с три чаши кафе от различен вид — бе се научила от Женя.

„Ако искаш да разбереш в какво заведение си попаднала, съвсем не е задължително да изпробваш всичките блюда. Достатъчно е само да направиш една сложна поръчка и веднага ще ти стане ясно как стои тук работата с дисциплината, кого вземат на работа — нехранимайковци и тъпаци или професионалисти. Достатъчно ти е да определиш какви са келнерите, за да се сетиш каква е кухнята, защото по принцип подходът към подбора на кадрите е един и същ. Той или е правилен, или не е. И ако келнерите са подбрани грамотно, то и готвачите в ресторанта са добри, а лоши работници в това заведение не търпят.“

Когато влизаше в някой ресторант без Женя, Наталия винаги правеше такива „сложни“ поръчки, дори и когато ресторантът й беше познат и нямаше необходимост от проверка. Харесваше й тази игра, харесваше й усещането да принадлежи към клана на господарите.