Агата Кристи - Тайната на имението

— Надявам се обаче да нямаш нищо против присъствието на Бил Евърсли. Току-виж се наложи да го използвате за куриер.

— С удоволствие — отвърна лорд Кейтърам и се пооживи. — Бил е добър стрелец и е симпатичен на Бъндъл.

— Стрелбата не е от значение. Ловуването е само прикритие.

Лорд Кейтърам отново погледна тъжно.

— Значи се разбрахме — продължи Ломакс. — Ще присъстват князът, свитата му, Бил Евърсли, Хърман Айзъкстейн…

— Кой?

— Хърман Айзъкстейн. Представител е на групировката, за която ти говорих.

— На Британския картел ли?

— Да, защо?

— Нищо, нищо. Просто ми хрумна, че тези хора са с доста странни имена.

— И, разбира се, трябва да има един-двама външни хора, колкото да изглежда по-убедително. Би могла да се погрижи лейди Айлийн. Нека са млади хора без критично мислене, които да не разбират от политика.

— Бъндъл ще го уреди, бъди уверен.

— Сега се сетих — рече Ломакс, внезапно осенен от нещо. — Спомняш ли си какво ти говорих?

— Говори ми за много неща.

— Думата ми е за тази… нека я наречем неприятност.

— Гласът на Ломакс се сниши досъзаклятнически шепот.

— За мемоарите. За мемоарите на граф Стилптич.

— Струва ми се, че грешиш. — Лорд Кейтърам потисна прозявката си. — Хората си падат по скандали. И аз обичам да чета мемоари.

— Работата не е в това дали хората ще ги прочетат или няма да ги прочетат. Ще ги прочетат, разбира се! Проблемът е, че ако книгата се появи сега, би могло да обърка всичко. Народът на Херцословакия иска да върне монархията и е готов да предложи престола на княз Михаил, който пък се радва на симпатиите и подкрепата на британското правителство…

— И който е готов да предостави концесии на мистър Айки Хърмансейн и сие, стига да му отпуснат заем от милион лири, за да се настани на престола…

— Кейтърам, Кейтърам! — прекъсна го Ломакс със страдалчески шепот. — Дискретност преди всичко! Дискретност!

— Пък и спомените на Стилптич могат да обърнат каруцата — продължи лорд Кейтърам с известно злорадство, макар и да сниши глас в отговор на молбата на събеседника си. — Особено ако е описал тиранията и диващините на Оболовичи. И в нашата Камара на общините могат да възникнат въпроси. Не е изключено някой да попита защо ще съдействаме за подмяната на демократичната форма на управление със старовремски деспотизъм и ще браним интересите на кръвопийците капиталисти. После идва ред на оставката на правителството. Нали?

Ломакс кимна.

— И по-лошо може да стане — прошепна той. — Представи си, че някой намекне за злощастното изчезване… Знаеш за какво говоря.

Лорд Кейтърам го погледна.

— Не, не знам. Какво е изчезнало?

— Нищо ли не си чул? Случи се докато бяха в Чимнис. Хенри се разтревожи страшно. Имаше опасност това да сложи край на кариерата му.

— Страхотно ме заинтригува — рече лорд Кейтърам. — Кой, какво е изчезнало?

Ломакс се приведе и доближи устата си до ухото на лорд Кейтърам. Той бързо се дръпна.

— За Бога, не ми съскай на ухото!

— Разбра ли какво ти казах?

— Да — отвърна без желание лорд Кейтърам. — Сещам се, преди време и аз подочух нещо. Странно кой го е направил. Не го откриха, нали?

— Не. Е, наложи се да подходим към случилото се с максимална дискретност. Не позволихме да изтече никаква информация. Стилптич обаче беше там и надуши нещо. Веднъж се бяхме карали с него заради турския въпрос. Представи си, че от лошотия е написал нещо в, мемоарите си, за да го прочете целият свят. Какъв: скандал ще стане! Всички ще се запитат, защо е била потулена тази история.

— Разбира се, че ще се запитат — отбеляза лорд Кейтърам с нескривано удоволствие.

Ломакс, в чийто глас бе започнало да се долавя вълнение, се усети.

— Трябва да запазя спокойствие — промърмори той. — Кажи ми обаче, драги приятелю, ако не е кроял нещо, защо е изпратил ръкописа до Лондон по такъв заобиколен път?

— Странно наистина. Ти сигурен ли си, че е така?

— Абсолютно. Съобщиха ни го нашите агенти в Париж. Мемоарите са били изпратени тайно няколко седмици преди смъртта му.

— Да, изглежда, има нещо гнило — отбеляза лорд Кейтърам със същото удоволствие, което не бе прикрил преди малко.

— Успяхме да разберем, че ръкописът е бил изпратен на някой си Джими, или Джеймс Макграт. Канадец, който сега живее в Африка.

— Значи въпросът придобива общоимперски мащаби — каза Лорд Кейтърам развеселено.

— Утре, четвъртък, Джеймс Макграт трябва да пристигне в Англия с кораба „Гранарт Касъл“.