Агата Кристи - Възмездието

— Камъкът започна да се търкаля. Премина ръба и започна да набира скорост надолу по склона. Казах на Емлин, че ще стигне чак до подножието. След това чухме силен удар. Стори ми се, че чувам и човешки вик, но може и да съм си го въобразила.

— И след това?

— Изтичахме малко напред, за да можем да видим какво е станало долу.

— И какво видяхте?

— Видяхме, че камъкът е спрял на пътеката и край него има паднала човешка фигура. Нататък тичаха хора.

— Мис Темпъл ли е извикала според вас?

— Трябва да е била тя. Все пак, не е изключено да е извикал и някой от хората, които тичаха по пътеката. Наистина гледката беше ужасна… Ужасна!

— Да, сигурен съм, че е било така. Какво стана с фигурата, която сте забелязали на върха? Тя още ли стоеше горе след това?

— Не зная. Изобщо не погледнах нагоре. Гледах надолу към пострадалата и тичах натам, за да видя дали не може да се направи нещо. По-късно погледнах, но не видях никого. Само камъните. Сред тях много лесно би могъл да се скрие човек.

— Мислите ли, че това може да е бил човек от вашата група?

— Не. Сигурна съм, че не е бил никой от нас. Бих познала по дрехите… Никой от нас няма такъв пуловер на червени и черни квадрати.

— Благодаря ви, мис Крофърд.

След това призоваха Емлин Прайс. Думите му напълно потвърдиха казаното от Джоана.

Останалите показания не бяха съществени.

Заключението на доктор Стоукс бе, че няма достатъчно доказателства, за да се определи дали мис Темпъл е била убита или не, и отложи предварителното следствие за след две седмици.

Когато излязоха от залата и се запътиха към хотела, никой не говореше. Професор Уонстед крачеше до мис Марпъл и тъй като тя не можеше да върви много бързо, двамата изостанаха малко от останалите.

— Какво ще стане сега? — попита мис Марпъл.

— Какво имате предвид? Като правна процедура или с нас?

— Предполагам, че и двете т — каза мис Марпъл, — защото едното със сигурност ще повлияе на другото.

— Предполагам, че полицията ще трябва да събере още факти, произтичащи от показанията на тези двама млади хора.

— Да.

— Ще е необходимо да се проведе допълнително разследване. Нямаше как да не се отложи предварителното следствие. Едва ли би могло да се очаква, че ще се приеме версията за нещастен случай.

— Да, така е — съгласи се мис Марпъл. — Какво мислите за показанията им?

Професор Уонстед я погледна изпитателно изпод рунтавите си вежди.

— А вие, мис Марпъл? Имате ли някакво обяснение по въпроса? — тонът му беше многозначителен. — Разбира се, ние знаехме още преди това какви показания ще дадат те.

— Да.

— Питате ме какво мисля за самите тях, за чувствата, които ги вълнуват, така ли?

— Доста интересно — каза мис Марпъл. — Наистина доста интересно. Пуловер на червени и черни квадрати. Според мен това е много важен факт. Какво ще кажете? Не е ли изумително?

— Да, точно така.

Той отново я погледна изпод вежди.

— За какво ви кара да мислите този факт?

— Мисля — отговори мис Марпъл, — че той може да ни даде важна улика.

Стигнаха до хотела. Беше едва дванадесет и половина, така че мисис Сандборн предложи да се освежат преди обяда. Докато хората от групата пиеха шери с доматен сок и други напитки, тя направи няколко съобщения.

— Разговарях с инспектор Дъглас от полицията и доктор Стоук — каза тя. — Тъй като медицинската експертиза е направена изцяло, утре в единадесет часа в църквата ще се състои опелото. Ще се уговоря за това с мистър Кортни, местния викарий. Мисля, че ще е най-добре да продължим пътя си на следващия ден. Ще се наложи да променим малко програмата, тъй като изгубихме три дни, но мисля, че няма да е проблем да я съкратим. Доколкото разбрах, някои хора от нашата група биха предпочели да се върнат в Лондон с влака. Много добре разбирам чувствата, които ги карат да вземат това решение, и не бих се опитвала да ги разубеждавам. Тази смърт наистина е много тъжно събитие. Все още съм убедена, че тя е резултат единствено на нещастен случай. На това място и друг път са се случвали подобни неща, макар че сега нямаше никакви атмосферни и други условия, които да са предизвикали срутването. Мисля, че ще се наложи да се направи много сериозно разследване. Разбира се, не е изключено някой турист да е бутнал камъка съвсем невинно, без да си дава сметка, че това може да бъде много опасно за хората отдолу. Ако се установи, че е станало нещо такова и ако въпросният човек бъде открит, всичко ще приключи много бързо, но съм съгласна, че на подобно нещо не може да се разчита. Струва ми се невероятно покойната мис Елизабет Темпъл да е имала някакви врагове или някой, който да е искал да й навреди по някакъв начин. Предлагам повече да не обсъждаме случилото се. С разследването ще се заемат местните власти. Това е тяхно задължение. Смятам, че всички бихме искали да посетим църковната служба утре сутринта. Надявам се, че след това, когато продължим екскурзията си, ще намерим начин да се освободим от шока, който предизвика у всички нас смъртта на мис Елизабет Темпъл. Все още имаме да разгледаме някои много интересни къщи и живописни пейзажи.