Агата Кристи - Възмездието

— Струва ми се, че би трябвало, наистина — отговори мис Марпъл. — А вървеше ли й в училище?

— О, не. Никак. Беше много мързелива, а пък не беше и умна. Не. Още от дванадесетгодишна непрекъснато тичаше след момчетата. Мисля си, че най-накрая е избягала с някого, без да каже и дума. Но тя не обичаше да дава обяснения. И една картичка не е изпратила. Избягала е, струва ми се, с някой, който й е обещал кой знае какво. Знаете как става. Имаше едно друго момиче…, но тогава бях млада… То избяга с някакъв африканец. Казал й, че баща му е шейх. Може и друга странна дума да беше, но си мисля, че беше шейх. Както и да е… някъде в Африка… или Алжир? Май беше Алжир. Някъде там. И щяла да има чудесни неща… Бащата на момчето имал шест камили, цяла чарда коне, тя щяла да живее в прекрасна къща с килими по стените… Смешна работа… да си сложиш килими по стените! И замина. Върна се след три години. Беше преживяла ужасни неща… Ужасни! Живели в противна малка къща, направена от кал. Наистина. Ядяли само нещо като марули, но не било точно марули… О, наистина било ужасно. Най-накрая той й казал, че повече не я иска и че смята да се разведе. По тамошните порядки било достатъчно само да каже три пъти: „Развеждам се с теб“ и готово! Отишъл си и не знам как, но някаква организация я поела и й платила пътя до Англия. Това е. Това стана преди тридесет или четиридесет години. А Нора изчезна преди седем или осем. Струва ми се, че ще се върне някой ден след като е получила добър урок и е разбрала най-накрая, че тези обещания не струват и пукната пара.

— А имала ли е при кого да отиде тук… искам да кажа освен майка й, вашата братовчедка? Някой, който…

— Да. Много хора се държаха мило с нея. Например сестрите от Господарската къща… Тогава мисис Глин не беше тук, но мис Клотилд винаги се отнасяше добре към момичетата от училище… Да, тя подари на Нора много хубави неща. Веднъж й даде много хубава рокля и шал… Много хубава беше… Лятна… от коприна. Ах! Мис Клотилд беше много мила. Искаше да накара Нора да проявява повече интерес към образованието си. И други неща… Съветваше я да не продължава както е тръгнала, защото виждате ли… не бих искала да го казвам, защото все пак тя беше дъщеря на братовчедка ми, макар че не ми беше кръвна братовчедка, а само женена за братовчед ми… искам да кажа, ужасно много тичаше след момчетата. Всеки можеше да тръгне с нея. Наистина тъжно. Сигурна бях, че накрая ще свърши на улицата. Не би могла да има никакво друго бъдеще. Неприятно ми е, че трябва да кажа тези неща, но те са истина. Както и да е, може би пък така е по-добре, отколкото да я убият като мис Хънт, която живееше при сестрите… каква жестокост! Мислеха, че е избягала с някого и полицията започна да я търси… Разпитваха много хора и най-вече младежите, които са били с нея… Джефри Грант, Били Томсън и Хари — на Ландфорд. До един бяха безработни, а имаше много работа, стига само да искаха да работят… Когато бях млада, нещата не бяха така… Момичетата се държаха както трябва, а момчетата знаеха, че ако искат да стигнат донякъде, трябва да работят.

Мис Марпъл продължи разговора още малко, каза, че вече се чувства отпочинала, благодари и си тръгна.

След това отиде при една млада жена, която в момента садеше марули.

— Нора Брод? О! Тя не е идвала в селото от години! Мисля си, че е избягала с някого. Много си падаше по момчетата. Винаги съм смятала, че няма да свърши добре. А защо се интересувате от нея?

— Получих писмо от едни приятели в чужбина — излъга мис Марпъл. — Много приятно семейство. Искали да вземат на работа някоя си Нора Брод. Струва ми се, че е имала някакви неприятности. Омъжила се за някой, който не бил стока и избягал с друга жена, струва ми се… Тя искала да си намери работа като гувернантка. Приятелите ми не знаели нищо за нея, но ми казаха, че е от това село, така че си помислих да поразпитам малко местните хора за нея. Били сте съученички, нали?

— Да, бяхме в един клас. Не одобрявах поведението на Нора. Беше луда по момчетата, наистина. По онова време аз си имах приятел, с когото ходех сериозно… Казах й, че няма да свърши добре, ако тръгва с всеки, който я повози на колата си или я заведе в кръчмата, където може би е трябвало да лъже, че е по-голяма, отколкото в действителност…, макар че изглеждаше зряла за възрастта си…

— Руса или тъмнокоса беше тя?

— О, косата й беше черна. Хубава коса имаше. Носеше я свободно, много й отиваше.

— Полицията обезпокои ли се, когато тя изчезна?

— Да. Виждате ли, Нора не се обади на никого. Една вечер просто излезе и повече не се върна. Видели я да се качва в някаква кола. След това никой не е виждал нито колата, нито нея самата. По онова време наоколо бяха станали доста убийства… Не точно в селото, но наоколо. Полицаите разпитаха много младежи. Тогава си мислехме, че Нора също е била убита. Но аз не вярвах. Мислех си, че е някъде в Лондон и печели добри пари или от стриптийз, или от нещо такова. Тя би го направила.