Агата Кристи - Възмездието

— Не мисля — каза мис Марпъл, — ако става дума за същата жена, че е подходяща за приятелите ми.

— Наистина. Ако иска да е подходяща за такава работа, преди това трябва доста да се промени.

Когато мис Марпъл се върна задъхана и уморена в хотела, момичето на рецепцията излезе, за да я пресрещне.

— Мис Марпъл, един човек иска да разговаря с вас. Архидякон Брейбзън.

— Архидякон Брейбзън? — мис Марпъл доби озадачен вид.

— Да. Опитваше се да ви открие. Знаеше, че сте с тази екскурзия и искаше да се срещне с вас преди да заминете. Казах му, че някои хора от групата смятат да се върнат в Лондон със следобедния влак. Той много искаше да разговаря с вас, преди да тръгнете. Чака във фоайето с телевизора. В момента там е по-спокойно. В другото фоайе има много хора.

Мис Марпъл отиде в посоченото фоайе доста изненадана. Оказа се, че архидякон Брейбзън е възрастният свещеник, когото бе забелязала в църквата. Той стана и се приближи до нея.

— Мис Марпъл? Мис Джейн Марпъл?

— Да. Аз съм Джейн Марпъл. Искали сте да…

— Аз съм архидякон Брейбзън. Дойдох тази сутрин, за да присъствам на службата в памет на моята стара приятелка мис Елизабет Темпъл.

— Така ли? Седнете моля — отговори мис Марпъл.

— Благодаря. Ще седна. Вече нямам толкова много сили както някога.

Той внимателно се отпусна на стола.

— А вие…

Мис Марпъл седна до него.

— Да — каза тя, — искали сте да се срещнете с мен?

— Мисля, че трябва да обясня защо. Зная, че за вас съм напълно непознат човек. Всъщност преди да дойда тук за службата, аз се отбих в болницата в Каристаун и поговорих със старшата сестра. Тя ми каза, че преди да умре, Елизабет е пожелала да види човек от вашата група. Мис Джейн Марпъл. Това сте вие. Каза ми, че непосредствено преди смъртта й вие сте били при нея.

Той я погледна угрижено.

— Да — отговори мис Марпъл. — Аз самата се изненадах, когато ме повикаха.

— Приятелки ли бяхте?

— Не — каза тя. — Запознахме се по време на екскурзията. Затова именно се изненадах. Разговаряхме за разни неща, понякога сядахме една до друга в автобуса, общо взето, сприятелихме се. Но въпреки това се изненадах, когато научих, че е искала да се види именно с мен, когато беше толкова зле.

— Да, да. Разбирам изненадата ви. Както казах, тя беше стара моя приятелка. Всъщност, беше тръгнала при мен, трябваше да се видим. Живея във Филминстър, където групата ви трябваше да се отбие вдругиден. Бяхме се уговорили да се видим тогава. Тя искаше да говорим за някои неща, за които смяташе, че бих могъл да й помогна.

— Разбирам — каза мис Марпъл. — Мога ли да ви задам един въпрос? Надявам се да не е много неделикатен.

— Естествено, мис Марпъл: Можете да ме питате, каквото пожелаете.

— Едно от нещата, които ми каза мис Темпъл, беше, че е тръгнала на тази екскурзия не само за да разглежда исторически постройки и красиви градини. Използва една доста необикновена дума. Каза, че е тръгнала на „поклонение“.

— Така ли? — попита архидякон Брейбзън. — Наистина ли каза това? Колко интересно! Интересно и може би не е случайно.

— Моят въпрос е, мислите ли, че поклонението, за което говореше, се отнася за посещението й при вас?

— Сигурно е било така — отговори архидяконът. — Мисля, че да.

— Освен това в разговорите ни стана дума за едно младо момиче. Момиче на име Верити.

— А, да. Верити Хънт.

— Не знаех фамилното й име. Мис Темпъл я наричаше само Верити.

— Верити Хънт е мъртва — каза архидяконът. — Умря преди доста време. Знаехте ли?

— Да — отговори мис Марпъл. — Знаех го. С мис Темпъл разговаряхме и за това. Тя ми каза нещо, което беше неизвестно за мен…, че това момиче било сгодено за сина на мистър Рафиъл. Мистър Рафиъл между другото е, или по-скоро беше, мой приятел. Той плати разноските ми за тази екскурзия, защото беше много добър… Но ми се струва, че е възможно да е искал, да е желаел да се срещна с мис Темпъл. Може би е мислел, че тя ще ми каже някои неща.

— Свързани с Верити?

— Да.

— Точно за това тя искаше да дойде при мен. За да научи някои факти.

— Искала е да научи — каза мис Марпъл — защо Верити е развалила годежа си със сина на мистър Рафиъл.

— Верити не е разваляла годежа си. Напълно сигурен съм в това.

— Но мис Темпъл не е знаела, така ли?

— Не знаеше. Мисля, че беше изумена и огорчена от случилото се, така че искаше да разбере защо тази сватба не се състоя.

— А защо не се е състояла? — попита мис Марпъл. — Моля ви, не си мислете, че проявявам излишно любопитство. Не любопитството ме кара да правя всичко това. Аз съм тръгнала… не, не бих казала на поклонение, а за да изпълня една мисия. И също така искам да знам защо Верити Хънт и Майкъл Рафиъл не са се оженили.