Агата Кристи - Възмездието

— Не мислите ли, че…

— Мисля, че искам парите да отидат в разплащателния ми влог.

Тя стана, за да си тръгва.

— Можете да поискате съвет от банковия служител, мис Марпъл. Наистина, човек никога не знае дали няма да му потрябва нещо за дъждовен ден…

— В дъждовните дни ми трябва единствено чадърът ми — отговори мис Марпъл.

Тя стисна ръцете на двамата.

— Благодаря ви, мистър Бродриб. И на вас, мистър Шустър. Бяхте много мили с мен.

— Наистина ли искате да внесем парите в разплащателния ви влог?

— Да — отговори мис Марпъл. — Смятам да ги похарча. Смятам да се позабавлявам с тях.

На вратата тя се обърна и се засмя. За миг мистър Шустър, чието въображение беше по-богато от това на мистър Бродриб, си представи как един млад мъж и една млада жена стискат ръката на викария на някакво градинско празненство в провинцията. Само след миг си даде сметка, че това е спомен от собствената му младост. Мис Марпъл му беше напомнила само за миг онова момиче — младо, щастливо, готово да се позабавлява.

— Мистър Рафиъл би искал да се позабавлявам — каза мис Марпъл.

Тя излезе.

— Немезида — каза мистър Бродриб. — Така я наричаше Рафиъл. Не съм виждал човек, който по-малко да прилича на Немезида, а ти?

Мистър Шустър поклати глава.

— Това трябва да е било поредната му шега — каза Бродриб.

Древногръцка богиня на възмездието. — Бел. пр.