Агата Кристи - Възмездието

— Архидякон Брейбзън?

— Да. В началото нямах представа дори за съществуването му. Но оттогава нататък започнах да чувствам, че главните участници, главните действащи лица в драмата, наречете го както искате, не са сред „хората от автобуса. Те не бяха сред екскурзиантите. Имах известни съмнения само за кратко време, за някои хора. Не бях много сигурна за Джоана и Емлин Прайс.

— Защо точно те?

— Защото са млади — отговори мис Марпъл. — Защото младостта толкова често се свързва с насилието, със самоубийствата, с жестоката ревност и трагичната любов. Да. Наистина се замислих за тях двамата, но скоро се убедих, че те нямат никаква връзка със събитията. При тях нямаше и следа от отчаяние, от зло, от нещастие. По-късно ги използвах за заблуда, когато пиехме шери последната вечер у сестрите Брадбъри-Скот. Споменах, че те би трябвало да са първите заподозрени в убийството на мис Темпъл. Когато ги видя отново — каза мис Марпъл — ще трябва да им се извиня за това, че съм използвала имената им, за да отклоня вниманието от истинската си цел.

— След това дойде смъртта на Елизабет Темпъл, нали?

— Не — отговори мис Марпъл. — Следващото важно нещо беше поканата да гостувам на сестрите. Топлия прием, който ми оказаха в дома си. Това също беше уредено от мистър Рафиъл. Аз знаех, че трябва да отида там, но не знаех защо. Можеше да бъде само мястото, където трябваше да получа поредната доза информация, за да мога да продължа нататък. Извинете… — каза мис Марпъл и изведнъж отново се превърна в смутена и малко неспокойна старица. — Говоря много подробно. Наистина не бива да ви натрапвам всичко, което мина през главата ми тогава…

— Моля ви продължавайте — каза професор Уонстед. — Може би не си давате сметка, но това, което казвате, представлява голям интерес за мен. Просто нямате представа до каква степен то е свързано с работата ми. Кажете какво чувствахте.

— Да, продължавайте — каза сър Андрю Макнийл.

— Чувствах… — продължи мис Марпъл, — защото наистина не беше някакво логическо заключение, а по-скоро емоционална реакция, или чувствителност към… как да се изразя… към атмосферата в онзи дом.

— Да — каза професор Уонстед. — Може да се говори за атмосфера. Атмосфера в градината, атмосфера в гората, атмосфера в дома, в ресторанта…

— Трите сестри. Това почувствах, това си помислих, това си казах, когато за първи път попаднах в дома им. Мисис Лавиния Глин ме прие толкова топло! Има нещо в това словосъчетание…три сестри“… нещо тягостно и зловещо… Трите сестри в руската литература, трите вещици от „Макбет“. Стори ми се, че в дома им цари атмосфера на тъга, на дълбоко нещастие, на страх… и в същото време с нея се бореше за надмощие една друга атмосфера, която мога да определя само като „нормална“.

— Последните ви думи ме интригуват — каза професор Уонстед.

— Според мен това беше заради мисис Глин. Тя беше тази, която дойде след пристигането на автобуса и ми предаде поканата. Тя е една напълно нормална, приятна жена, вдовица. Тя също не беше много щастлива, но когато казвам това, аз нямам предвид тъгата и дълбокото нещастие, които царяха в дома им. Просто тази атмосфера не се отразяваше добре на нея самата. Тя ме заведе в къщата и ме представи на двете си сестри. На следващата сутрин чух от прислужничката, която ми донесе чая, историята за разигралата се преди толкова време трагедия, за момичето, убито от приятеля си. Също и за няколко други момичета от околността, станали жертва на нападения или изнасилвания. И трябваше да направя втората си равносметка. Вече бях убедена, че хората от автобуса нямат нищо общо с това, което търся. Но убиецът трябваше да е някъде. Не можех да не си задам въпроса дали не е в къщата, в която бях изпратена… Клотилд, Лавиния, Антея… Имената на три странни сестри, три щастливи, нещастни, страдащи, уплашени… що за жени бяха те? Най-напред вниманието ми се спря на Клотилд. Висока, хубава жена. Личност. Точно както и Елизабет Темпъл беше личност. Реших, че тук, където полето за действие е ограничено, поне трябва да систематизирам, каквото мога за трите сестри. Трите орисници. Коя от тях би могла да е убиец? Усещах как много бавно, като някаква миазма, във въздуха се надига нещо… Не мисля, че може да се изрази с друга дума, освен с думата „Зло“. Не непременно защото една от трите беше свързана със злото, но защото не се съмнявах, че живееха на място, където е извършено някакво зло, чиято сянка още тегнеше заплашително над тях. Най-напред се замислих за Клотилд — най-възрастната от трите. Беше хубава, силна… Беше, струва ми се, жена, способна на силни чувства. Представих си я, признавам, в ролята на Клитемнестра. Наскоро — мис Марпъл отново заговори с обичайния си тон, — гледах една гръцка пиеса, изпълнена от театралната трупа на мъжкото училище недалеч от дома. Много ме впечатли играта на Агамемнон и особено момчето, което играеше ролята на Клитемнестра. Много добро изпълнение. Струваше ми се, че Клотилд е способна да си изработи план и да убие съпруга си в банята.