Агата Кристи - Възмездието

Хрумна му, че това може би е някаква криза — момент, който може да промени цял един живот.

Майкъл Рафиъл въздъхна, протегна ръка и върна снимката на мис Марпъл.

— Права сте — каза той. — Не я искам. С онзи живот е свършено… не мога да я държа при мен. Сега искам да стана нов човек… Да гледам напред. Можете ли… — той се поколеба. — Можете ли да ме разберете?

— Да — отговори мис Марпъл. — Разбирам. Мисля, че сте прав. Желая ви щастие в новия живот, който смятате да започнете.

Сбогуваха се и излязоха.

— Е — каза професор Уонстед, — този младеж не е много ентусиазиран, как мислите? Можеше поне да ви благодари като хората.

— О, това няма значение — отвърна мис Марпъл. — Не съм очаквала да направи такова нещо. Щеше да се смути още повече. Знаете ли, човек доста се смущава, когато трябва да благодари на някого, когато смята да започне нов живот и да гледа всичко от нов ъгъл. Мисля, че би могъл да се справи. Най-важното е, че не е озлобен. Много добре разбирам защо онова момиче се е влюбило в него…

— Е, може би сега ще тръгне по правия път.

— Не съм много убедена въпреки всичко — каза мис Марпъл. — Не зная дали ще успее да си помогне сам, освен, ако… Единствено мога да се надявам, че ще срещне някое свястно момиче…

— Това, което най-много ми харесва у вас — каза професор Уонстед, — е удивително практичния ви ум.

— Ще дойде всеки момент — каза мистър Бродриб на мистър Шустър.

— Да. Цялата тази работа беше доста необикновена, нали?

— В началото не можех да повярвам — каза Бродриб. — Знаеш ли, когато старият Рафиъл умираше, реших че всичко това е… старческо оглупяване или нещо такова. Макар че не беше остарял достатъчно, за да стигне до това.

Телефонът иззвъня. Мистър Шустър вдигна слушалката.

— О, тя вече е тук, така ли? Нека се качи. Дошла е — каза той на Бродриб. — Още се чудя… Това е най-странното нещо, което съм виждал в живота си. Да изпратиш една старица да обикаля провинцията, за да търси нещо, без дори да знае какво. Според полицията онази жена не е извършила само едно убийство, а цели три. Три! Представи си само! Трупът на Верити Хънт беше под купчината в градината, точно както беше казала старицата. Не е била удушена и черепът й е цял.

— Чудя се как самата мис Марпъл не е пострадала — каза Бродриб. — Прекалено стара е, за да се грижи за себе си както трябва.

— Нали е имало две жени, които са я наблюдавали.

— Какво? Две?

— Да. Аз също не знаех за тях.

Мис Марпъл влезе в кабинета.

— Моите поздравления, мис Марпъл — каза Бродриб и се изправи, за да я посрещне.

— Радвам се, че ви виждам — каза Шустър, докато се здрависваше с нея. — Свършихте чудесна работа.

Мис Марпъл седна с достойнство от другата страна на бюрото.

— Както ви уведомих в писмото си — каза тя, — смятам, че изпълних условията на предложението, направено ми от мистър Рафиъл. Направих това, което се искаше от мен.

— О, да. Зная. Вече научихме. Чухме го от професор Уонстед, от министерството на правосъдието и от полицията. Да, наистина се справихте отлично, мис Марпъл. Поздравяваме ви.

— Боях се — каза тя, — че няма да мога да се справя. В началото ми се струваше много трудно, да не кажа невъзможно.

— Да, наистина. Аз също мислех, че е невъзможно. Как успяхте да се справите, мис Марпъл?

— Е — отговори тя, — струва ми се, че упоритостта решава всичко.

— А сега да поговорим за парите, които са при нас. Сега те са на ваше разположение по всяко време. Бихме искали да знаем дали да ги внесем в банката ви или да потърсим изгоден начин за инвестиране. Това не са малко пари.

— Двадесет хиляди лири — каза мис Марпъл. — Наистина не са малко. За мен това е голяма сума. Изумително голяма — добави тя.

— Ако искате да ви свържем с нашите борсови посредници, може да ви дадат добър съвет за изгодно вложение.

— О, но аз не искам да ги влагам в нищо.

— Но без съмнение би било по-добре…

— Човек на моята възраст няма никакъв смисъл да пести — прекъсна го мис Марпъл. — Смисълът на тези пари… Сигурна съм, че мистър Рафиъл е имал предвид това, е да се насладя на някои неща, които съм мислила, че никога няма да мога да си позволя.

— Да, разбирам ви — каза Бродриб. — Значи желаете да внесем парите в банката ви?

— „Мидълтън Банк“ — каза мис Марпъл, — „Хай стрийт“ Сейнт Мери Мийд.

— Предполагам, че имате спестовен влог там. В него ли да ги приведем?

— Разбира се, че не — каза мис Марпъл. — Ще ги приведете в разплащателния ми влог.