Агата Кристи - Възмездието

Мис Марпъл извади още една книга. Заглавието беше: „Какво се случи с малката Джейн“.

— О, Боже! — възкликна тя. — В какъв тъжен свят живеем!

— О, да. Така е. Онзи ден четох във вестника… Някаква жена оставила бебето си пред супермаркета и някаква жена го взела. Ей така, без да знае защо. После полицията я заловила. И всички казват едно и също, независимо дали са откраднали нещо от супермаркета или са задигнали живо бебе — не знаели какво ги било прихванало!

— Може би някои наистина не знаят — каза мис Марпъл.

Киселата дама доби още по-кисел вид.

— Не мога лесно да повярвам в такова нещо, честен кръст!

Мис Марпъл се огледа. Пощата все още беше празна. Тя се приближи до прозореца.

— Ако не ви затруднявам, бих искала да ви попитам нещо — каза мис Марпъл. — Направих нещо много глупаво. Напоследък правя толкова много грешки… Този колет беше предназначен за една благотворителна организация… Понякога изпращам детски дрешки, пуловерчета… Направих колета и го изпратих и едва тази сутрин ми дойде наум, че написах погрешен адрес. Може би не записвате адресите на колетите, които се изпращат оттук, но си помислих, че може би ще си спомните нещо… Трябваше да адресирам колета до „Докярд енд Темз Сайд Уелфеър Асосиейшън“.

Киселата дама я погледна със съчувствие, трогната от безпомощността, разсеяността и смущението й.

— Вие ли го донесохте?

— Не, не аз. Отседнала съм в „Старата господарска къща“… една, от сестрите, мисис Глин, обеща тя или някоя от тях да го изпратят… Много мило от нейна страна…

— Нека помисля… Трябва да е било във вторник, нали? Не го донесе мисис Глин, а най-малката сестра, мис Антея.

— Да, да. Трябва да е било във вторник…

— Спомням си много добре. Голяма кутия и доста тежка… Но колетът не беше адресиран до асоциацията, която споменахте… Не си спомням подобно нещо. Беше адресиран до преподобния Матюс от някаква организация за събиране на детски и женски вълнени дрехи… „Ийст Хам“, ако не се лъжа.

— О, да! — възкликна мис Марпъл и плесна доволно с ръце. — Каква добра памет имате! Сега разбирам как е станало! За Коледа изпратих колет на „Ийст Хам“ в отговор на специална тяхна молба за плетени дрехи, така че съм преписала в бележника си този адрес, вместо другия. Бихте ли го повторили?

Мис Марпъл го записа в малкия си бележник.

— Боя се, че колетът е заминал…

— О, да, разбира се… Но мога да им пиша и да им обясня грешката. Ще ги помоля да изпратят колета на другия адрес… Много ви благодаря!

Мис Марпъл излезе навън.

Киселата дама подаде пощенските марки на следващия си клиент и отбеляза:

— Колко е разсеяна! Горката старица! Сигурно непрекъснато прави подобни неща.

Когато излезе от пощата, мис Марпъл се сблъска с Джоана Крофърд и Емлин Прайс. Забеляза, че Джоана е пребледняла и изглежда обезпокоена.

— Ще трябва да дам показания — каза тя. — Какво ли ще ме питат? Толкова се боя… Никак не ми харесва това. Казах на сержанта от полицията какво видяхме…

— Не се безпокой, Джоана — каза й Емлин Прайс. — Това е само предварително следствие. Ще го води един доста приятен човек. Съдебен лекар, ако не се лъжа… Ще ти зададе само няколко въпроса и ти ще му кажеш какво си видяла.

— Ти също го видя…

— Да, видях го — отговори Емлин Прайс. — Видях, че там горе имаше някой. Близо до скалите. Хайде, да вървим Джоана.

— Дойдоха и претърсиха стаите ни в хотела — каза тя. — Поискаха разрешение, но имаха заповед за обиск. Претърсиха стаите ни и багажа ни.

— Предполагам, че са искали да открият пуловера на червени и черни квадрати, за който говорите — каза мис Марпъл. — Но няма защо да се безпокоиш. Ако самата ти имаше такъв пуловер, нямаше да говориш за него, нали? Беше в червено и черно, ако не се лъжа?

— Аз не съм много сигурен — отговори Емлин Прайс. — Не различавам много добре цветовете. Струва ми се, че беше някакъв ярък цвят. В това съм сигурен.

— Не намериха такова нещо — каза Джоана. — В края на краищата, никой от нас не носи много багаж, нали? Човек не тръгва на такава екскурзия с много неща. У никой от нашата група не откриха такъв пуловер… Аз също не съм забелязала някой да носи подобна дреха… Поне досега. А ти, Емлин?

— Не съм — отговори той, — но дори и да съм го видял, нямаше да му обърна внимание… Не винаги отличавам червеното от зеленото.

— Наистина си далтонист — каза Джоана. — Забелязах го онзи ден.

— Как така го забеляза?

— Попитах те дали си виждал червения ми шал. Ти каза, че си виждал зелен шал и ми донесе червения. Бях го забравила в ресторанта. Ти не разбра, че е червен.