Агата Кристи - Възмездието

— Съжалявам — каза мис Марпъл. — Много, много съжалявам. Моля ви, извинете ме пред сестра си. Нямах представа за тези неща. Наистина.

Мис Марпъл тръгна бавно по главната улица на селото към пазарния площад, където в една стара сграда от времето на крал Джордж, наречена „Кърфю Армс“, щеше да се състои предварителното следствие. Тя погледна часовника си. До началото оставаха още двадесет минути. Реши да мине през магазините. Спря пред един, в който се продаваха прежда и детски дрешки, и надникна вътре. Едно момиче обслужваше клиенти, а две деца мереха вълнени жилетки. По-нататък зад щанда стоеше някаква възрастна жена.

Мис Марпъл влезе в магазина, премина покрай щанда, седна на един стол срещу възрастната жена и извади парче розова прежда. Обясни, че й е свършила преждата и че за да завърши плетивото си, й трябва още малко от същата марка. Скоро получи това, което търсеше, а също така й дадоха още някаква прежда, която беше харесала, и се завърза разговор. Започна с тъжната злополука. Мисис Мерипит, ако името й съответстваше на написаното на фирмата над магазина, беше много развълнувана от инцидента и беше възмутена от това колко е трудно да накараш местните власти да направят каквото и да било, за да обезопасят пътеките до забележителностите в околността.

— Виждате ли — каза тя. — Дъждът отмива почвата и камъните започват да се срутват. Помня, че една година имаше три срутвания, три нещастни случая. Най-напред едно момче едва не умря, после, ако не се лъжа шест месеца по-късно, един мъж си счупи ръката, а накрая и горката мисис Уокър. Тя беше сляпа и почти не чуваше. Нито е видяла, нито е чула каквото и да било, иначе е можела да се дръпне настрани, както казват. Някой е видял скалата и й е извикал, но е бил твърде далеч, за да може да изтича при нея и да я спаси. Умряла е на място.

— Колко тъжно — каза мис Марпъл. — Трагично. Човек не забравя лесно такива неща, нали?

— Наистина. Предполагам, че на предварителното следствие ще стане дума и за това.

— Предполагам — каза мис Марпъл. — Колкото и да е ужасно, тези срутвания изглеждат естествени, макар че понякога могат да ги предизвикат и невнимателни хора… Ако някой реши да се позабавлява, като събори скала в пропастта…

— Наистина, наоколо има много буйни момчета, но не съм ги виждала да правят чак такива неща.

Мис Марпъл заговори за пуловери. За пуловери с ярки цветове.

— Не е за мен — обясни тя. — За един от племенниците ми е. Иска пуловер с поло яка и ярки цветове.

— Да, в наше време обичат да носят ярки цветове, нали? — съгласи се мисис Мерипит. — Но не и джинси с ярки цветове. Харесват дори черни джинси. Черни или тъмносини. Но нагоре се обличат крещящо.

Мис Марпъл описа нужния пуловер на яркочервени и черни квадрати. В магазина имаше доста добър асортимент, но нищо такова не се виждаше, а изглежда и не бе получавано напоследък. Мис Марпъл видя какво имаше в наличност и се приготви да си върви, но преди това заговори за убийствата, извършени в околността.

— Накрая го хванаха — каза мисис Мерипит. — Приятно на вид момче, не бих и допуснала, че е способно на такива неща. От добро семейство, разбирате, нали? Учил в университет и всичко останало. Казват, че баща му бил много богат. Предполагам, че не е бил нормален. Не че го изпратиха в „Бродуей“ или както там се казваше мястото, но според мен трябва да е бил луд… Бил убил още пет или шест момичета, така говореха хората. Полицаите започнаха да разпитват един по един всички млади мъже наоколо. Задържаха Джефри Грант. В началото бяха доста сигурни, че е той. Винаги е бил малко чудат, още от малък. Закачал малките момиченца, когато ходел на училище, разбирате, нали? Давал им бонбони и ги карал да ходят с него по тъмните улички, за да гледат цветя и такива работи. Да, бяха почти сигурни, че е той. Но се оказа, че не е. Имаше и още един, Бърт Уилямс, но при два от случаите той не е бил тук. Имал е алиби, както казват, така че не може да е бил и той. И най-накрая хванаха този… вече не помня как се казваше. Люк… или Майк еди кой си. Много приятен на вид, както казах, но имал лошо досие. Крадял, фалшифицирал чекове и други подобни неща. И две дела за бащинство… Не, не точно това, но знаете какво става, когато момиче забременее. Осъждат бащата и го заставят да плаща. Преди това живял като съпруг с две момичета…

— А това момиче бременно ли е било?

— О, да. Било е. В началото, когато намериха трупа, всички мислехме, че е Нора Брод. Това е племенницата на мисис Брод, от мелницата. Непрекъснато ходеше с момчета, наистина! Тя също изчезна от къщи без следа. Никой не знаеше къде е, така че, когато намериха трупа, в началото всички смятаха, че е тя.