Агата Кристи - Възмездието

— Добре. Само те моля да не казваш на всички, че съм далтонист. Никак не ми харесва това. Някак си отблъсква хората…

— Мъжете по-често са далтонисти от жените — каза Джоана и си придаде важен вид. — Това е едно от заболяванията, свързаните с пола. Предава се през жената на мъжкото поколение.

— Казваш го така, сякаш говориш за морбили — отговори Емлин Прайс. — Е, стигнахме.

— Изглежда не се безпокоиш особено — каза Джоана, когато се заизкачваха нагоре по стълбите.

— Така е. Никога досега не съм участвал в такова нещо, а всичко е интересно, когато го правиш за първи път.

Доктор Стоукс беше мъж на средна възраст с посивяваща коса и очила. Най-напред бяха изслушани данните на полицията, а след това и медицинската експертиза с подробностите за сътресението, станало причина за смъртта. Мисис Сандборн съобщи някои подробности за екскурзията, за прехода, планиран за онзи следобед, и за самия инцидент. Тя каза, че макар и не млада, мис Темпъл можела да ходи доста бързо. Групата се движела по добре известната пътека, която се виела по хълма и водела до старата църква, строена по времето на кралица Елизабет макар и ремонтирана и пристроявана в по-късни времена. Недалеч от нея се намирал мемориалът Бонавентура. Изкачването не било никак леко, така че хората се движели с различно темпо. По-младите ходели много бързо и винаги стигали доста преди останалите, а по-възрастните се изкачвали бавно. Тя самата обикновено се движела на края на групата, за да следи някой да не изостане. Мис Темпъл разговаряла известно време с мистър и мисис Бътлър, но после изгубила търпение заради бавното им ходене и, макар и шестдесетгодишна, бързо ги изпреварила. Дразнела се от бавното темпо и предпочитала да се изкачва сама. Скрила се зад един завой на пътеката и тогава се разнесъл вик. Мисис Сандборн и останалите се втурнали напред и зад завоя видели, че мис Темпъл е паднала на земята. Помислили си, че от върха, където имало и други подобни, се е откъснала голяма скала и е ударила мис Темпъл. Трагична и нелепа случайност.

— Не смятате ли, че може и да не е случайност?

— Не, не смятам. Не виждам какво друго би могло да бъде.

— Не забелязахте ли горе да е имало някой?

— Не. Главната пътека заобикаля възвишението, но, разбира се, понякога и на самия връх се изкачват хора. Но тогава не забелязах никого.

След това бе призована Джоана Крофърд. След като я попита за името и възрастта й, доктор Стоукс продължи:

— Ви не се движехте с останалите от групата, така ли?

— Не. Бях се отклонила от пътеката и се движех малко по-нагоре по склона.

— И не бяхте сама?

— Не: Бях с Емлин Прайс.

— И с вас нямаше никой друг?

— Нямаше. Разговаряхме и гледахме цветята. Сториха ми се доста редки видове. Емлин се интересува от ботаника.

— Можехте ли да виждате останалите хора от групата?

— Не през цялото време. Те се изкачваха по главната пътека долу…

— Видяхте мис Темпъл?

— Да, струва ми се. Тя вървеше малко преди другите. След което се скри зад един завой, където не можехме да я виждаме, защото склонът я скриваше.

— Видяхте ли дали на склона над вас има някой?

— Да, имаше човек. Горе при скалите. На върха има много скали.

— Да — каза доктор Стоукс. — Зная кое място имате предвид. Там има големи гранитни скали. Хората понякога ги наричат „Овните“. „Сивите овни“.

— Предполагам, че отдалеч приличат на овни. Но ние бяхме близо до тях.

— И видяхте, че горе има човек?

— Да. При скалите имаше човек, който се бе опрял на една от тях.

— Смятате ли, че е искал да я бутне?

— Да. Помислих си това, и се зачудих защо му е да го прави. Скалата беше близо до ръба. Повечето бяха толкова големи и тежки, че ми се стори невъзможно да бъдат помръднати, но тази, която се мъчеше да бутне той или тя, не беше здраво закрепена и се клатеше.

— В началото казахте, че е „той“, а сега казвате „той или тя“. Мъж или жена беше според вас?

— Помислих си… помислих си, че е мъж… но по-късно, тогава не се замислих. Беше облечен, или облечена с пуловер и панталони… Мъжки пуловер с поло яка.

— Можете ли да кажете какъв беше цветът на този пуловер?

— Да. Беше на яркочервени и черни квадрати. На главата носеше барета, а отдолу имаше доста дълга коса… По-скоро женска, но не е изключено да е бил и мъж.

— Разбира се, че не е — отбеляза доктор Стоукс сухо. — В наши дни никак не е лесно да отличиш мъж от жена само по дължината на косата. Какво се случи след това?