Агата Кристи - Нула часът — развръзката

Батъл не отдели много време на стаята на Невил. Надникна през отворения прозорец, под който скалите се спускаха стръмно надолу към морето. Стаята бе западна, гледаше към Старк Хед, който стърчеше мрачно и заплашително от водата.

— Радва се на следобедното слънце — измърмори той. — Но утрините са доста мрачни. Неприятна е и миризмата на водорасли при отлив. Онзи нос има доста злокобен вид. Не се учудвам, че привлича самоубийците!

Мина в по-голямата стая, чиято врата бе отключена.

Тук бе пълен хаос. Нахвърлени дрехи на купчини — фино бельо, чорапи, пробвани и оставени джемпъри, шарена лятна пола, метната върху облегалката на стола. Батъл надникна в гардероба. Беше пълен с кожи, вечерни рокли, шорти, поли за тенис, спортни екипи.

Той затвори гардероба почти с благоговение.

— Скъпо струващ вкус — отбеляза. — Сигурно харчи доста на мъжа си.

— Може би това е причината… — предположи Лийч мрачно, без да довърши изречението.

— Може би. Защо са му необходими сто или дори петдесет хиляди лири? Но мисля, че е по-добре да чуем какво ще ни каже той.

Спуснаха се в библиотеката. Изпратиха Уилямс да съобщи на слугите, че могат да се заловят за работа.

Компанията можеше да се оттегли в стаите си, ако желаеше. Съобщиха им, че инспектор Лийч би желал да разговаря с всеки поотделно, като започне с господин Невил Стрейндж.

Когато Уилямс излезе от стаята, Батъл и Лийч се настаниха около масивната викторианска маса. Млад полицай с бележник в ръка седна в единия ъгъл.

— Започни ти, Джим. Направи го впечатляващо — каза Батъл.

Джим кимна, а старши инспекторът потри брадичка и се намръщи.

— Какво ли ме кара постоянно да си мисля за Еркюл Поаро?

— Имаш предвид онова момче, белгиеца, смешния дребничък старец?

— Смешен е друг път — възрази Батъл. — Опасен е като черна мамба 2 2 Силно отровна африканска змия. — Б.пр. или женски леопард, когато реши да хитрува. Бих искал да е тук сега. Този случай е точно за него.

— В какъв смисъл?

— В психологически. Тук е нужен истински психолог, а не като онези самозванци, които нямат понятие от тия работи. — Спомни си с възмущение случая с госпожица Амфри и дъщеря си Силвия. — Става дума за верния подход, когато разбираш какво кара колелото да се върти. Един от методите му е да накара убиеца да проговори. Твърди, че рано или късно всички казват истината, защото в крайна сметка това е по-лесно, отколкото да лъжеш. Убиецът прави неволна грешка, която смята за маловажна, но точно в този момент го спипват.

— Значи се готвиш да предоставиш достатъчно свобода на действие на Невил Стрейндж?

Батъл кимна разсеяно. После додаде малко раздразнено и объркано:

— Безпокои ме всъщност какво точно ме кара да мисля за Ерюол Поаро. Сетих се за него горе. Какво ме накара да си спомня за доброто момче?

Появата на Невил Стрейндж сложи край на разговора.

Той бе бледен и угрижен, но много по-спокоен, отколкото по време на закуската. Батъл го изгледа любопитно. Невероятно за човек, който знаеше, а той сигурно знаеше, ако изобщо бе в състояние да мисли, че е оставил отпечатъци от пръстите си върху оръдието на престъплението, и на когото след това полицията е взела отпечатъци от пръстите. Той не бе притеснен и не се опитваше да отрича каквото и да било шумно и нагло.

Невил Стрейндж се държеше съвсем естествено — стреснат, разтревожен, разстроен, малко нервен, но не толкова, че да се отрази на здравето му.

Джим Лийч заговори с приятния си западен акцент:

— Бихме искали да ни отговорите на няколко въпроса, господин Стрейндж. Във връзка както с вашите действия снощи, така и с някои факти. В същото време съм длъжен да ви предупредя, че ако не желаете, можете да не отговаряте, а ако предпочитате все пак да го направите, можете да извикате адвоката си.

Облегна се назад и изчака въздействието на думите си.

Невил Стрейндж изглеждаше явно озадачен.

„Или няма ни най-малка представа накъде бием, или е дяволски добър актьор“ — помисли си Лийч и попита:

— Е, господин Стрейндж?

— Разбира се, попитайте ме каквото искате.

— Вие сте наясно сигурно — каза Батъл любезно, — че всичко, което кажете, ще бъде записано и по-късно може да бъде използвано като доказателство против вас в съда.

Стрейндж пламна от яд. Той изрече рязко:

— Заплашвате ли ме?

— О, не, господин Стрейндж. Само ви предупреждаваме…

— Предполагам, че всичко това е част от рутинната ви работа — сви рамене Невил. — Продължавайте.