Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Така изглежда, сър — отвърна тихо Лийч.

Мичъл погледна старши инспектор Батъл.

— Развеселете се, Батъл — каза той приятелски. — Да не са ви потънали гемиите.

— Нещо не ми харесва.

— Не вярвам на някого от нас да му харесва — възрази Мичъл. — Но ми се струва, че имаме достатъчно доказателства, за да поискаме разрешение за арест.

— Повече от достатъчно — съгласи се Батъл.

— Всъщност, ако не го сторим, всички ще ни потърсят сметка.

Старши инспекторът кимна печално.

— Да свършваме — каза началникът на полицията. — Имаме мотив — Стрейндж и жена му наследяват значителна сума след смъртта на старата дама. Знае се, че той последен я е видял жива. Чули са го да се кара с нея. По костюма, който е носил вечерта, има петна от кръв и, разбира се, най-изобличителното е, че са намерени отпечатъци именно от неговите пръсти върху въпросното оръжие.

— И все пак, сър — каза Батъл, — и на вас не ви харесва тая работа.

— Проклет да съм, ако е така.

— Какво точно не ви харесва, сър?

Майор Мичъл потърка носа си.

— Може би защото момчето е изкарано прекален глупак? — отбеляза той.

— И все пак, сър, убийците понякога се държат като глупаци.

— Да, зная, зная. Какво щяхме да правим, ако не беше така?

— На теб какво не ти харесва, Джим? — обърна се Батъл към Лийч.

Лийч се размърда недоволно.

— Господин Стрейндж винаги ми е харесвал. От години го виждам редовно тук. Приятен джентълмен и добър спортист.

— Не разбирам — изрече бавно Батъл — защо един добър тенисист да не може да бъде убиец. Няма нищо несъвместимо в това. — След като помълча, добави: — Това, което не ми харесва, е стикът.

— Стикът ли? — попита Мичъл малко озадачено.

— Да, сър, или като втора възможност звънецът. Звънецът или стикът, не и двете едновременно. — Продължи: — Какво според нас се е случило в действителност? Дали господин Стрейндж е отишъл в стаята й, скарали са се, той е загубил самообладание и я е ударил със стика по главата? Ако е така и е било непреднамерено, защо е носил стик със себе си? Такива неща човек не мъкне вечер със себе си.

— Може да е тренирал замах или нещо подобно.

— Може, но никой не го спомена. Никой не го е видял да го прави. За последен път със стик в ръка са го видели преди около седмица, когато е тренирал долу на плажа. Или е имало кавга и той е загубил самообладание, но знаете ли, виждал съм го по кортовете на онези турнири, когато звездите в тениса са настръхнали и са възел от нерви. И ако изпуснат нервите си, започва шоуто. Никога не съм виждал господин Невил да се държи арогантно. Според мен се владее великолепно, по-добре от всеки друг. И въпреки това ние допускаме, че изпада в ярост и удря по главата една крехка стара дама.

— Има и друга възможност, Батъл — каза началникът на полицията.

— Зная, сър. Версията, че е било преднамерено. Искал е да получи парите на старицата. Това се връзва със звънеца, което пък обяснява упойването на прислужницата, но не се връзва със стика и разправията! Ако е решил да я убива, щеше да е много предпазлив и нямаше да се кара с нея. Можеше да упои прислужницата, да се промъкне в стаята през нощта, да я халоса по главата и да инсценира едно хубавичко обирче, като изтрие отпечатъците от стика и го върне предпазливо на мястото му! Вървим по грешен път, сър, смесваме хладнокръвното убийство с непреднамереното престъпление, а двете не бива да се смесват!

— Има нещо вярно в думите ви, Батъл, но каква е другата възможност?

— Занимава ме стикът, сър.

— Никой не би могъл да я удари по главата с този стик, без да размаже отпечатъците от пръстите на Невил. Това е абсолютно сигурно.

— В такъв случай — каза Батъл — тя е била ударена по главата с нещо друго.

Майор Мичъл пое дълбоко въздух.

— Това е доста своеволно предположение, нали?

— Мисля, че е съвсем разумно, сър. Или Стрейндж я е ударил с този стик, или никой не го е направил. Залагам на „никой“. В този случай стикът е бил оставен там съзнателно, с размазана по него кръв и полепнали коси. Доктор Лейзънби не хареса особено стика, трябваше да го приеме, защото бе там и защото не можеше да твърди със сигурност, че не е бил използван.

Майор Мичъл се облегна назад.

— Продължавайте, Батъл. Давам ви картбланш. Какво следва?

— Да се откажем от стика — каза Батъл. — Какво остава тогава? На първо място мотивът. Има ли Невил Стрейндж наистина мотив да премахне лейди Тресилиън? Той наследява пари, но според мен има голямо значение дали парите са му нужни. Той твърди, че не са. Предлагам да изясним този въпрос. Да проверим финансовото му състояние. Ако финансово е зле и парите му трябват, това го уличава още повече. Но ако, от друга страна, той е казал истината и е в добро финансово положение, то тогава…