Агата Кристи - Нула часът — развръзката

— Още когато я видях, си помислих, че е интелигентна жена — каза Батъл. — Ако тя е убиецът, няма да ни е лесно да я пипнем.

Джоунс погледна изненадано.

— Но отпечатъците от пръсти върху етика, сър, бяха…

— Зная, зная — каза Батъл. — Те уличават без съмнение господин Стрейндж. Общоприето е да се смята, че спортистите не страдат от излишък на интелигентност (впрочем това изобщо не отговаря на истината), но аз не мога да повярвам, че Невил Стрейндж е слабоумен. А какво стана с онези семена от сена на прислужницата?

— Винаги са стояли на полицата в банята на прислугата на втория етаж. Обикновено ги е накисвала по обяд и са стояли така до вечерта, когато си е лягала.

— Значи всеки в къщата е имал достъп до тях!

— Явно това е вътрешна работа — убедено рече Лийч.

— Същото смятам и аз. Смятам, че е от онези престъпления, които са извършени от един затворен кръг хора. Всеки, който е имал ключ, е могъл да отвори предната врата и да влезе. Снощи ключът е бил у Невил Стрейндж, но вероятно не е трудно да се извади дубликат, пък и някоя сръчна ръка може да отключи и с тел. Но не вярвам някой външен човек да е знаел за звънеца и за навика на Барет да пие сена през нощта. Това се знае от своите, вътрешните хора!

— Хайде, Джим, момчето ми, да се качим горе и да огледаме банята и останалите помещения.

Започнаха от горния етаж. От килера, натъпкан със стари счупени мебели и какви ли не вехтории.

— Тук не съм правил оглед — каза Джоунс. — Не знаех…

— Какво да търсиш тук? Защо да си губиш времето? Ако съдим по прахоляка на пода, тук не е стъпвал човешки крак най-малко от шест месеца.

На същия етаж се намираха всички стаи на прислугата, както и две свободни стаи с баня. Батъл надникна във всяка от тях, хвърли бегъл поглед, като си отбеляза, че Алис, прислужницата с изпъкналите очи, спеше със затворен прозорец, че слабичката Ема имаше цял куп роднини, чиито фотографии бяха наредени върху раклата й, и че Хърстъл притежаваше няколко добри, макар и напукани порцеланови изделия от Дрезден и Дерби.

Стаята на готвачката бе в идеален ред, а на кухненската прислужница — ужасно разхвърляна. Батъл влезе в банята, която се намираше най-близо до стълбищната площадка. Уилямс посочи дългата полица над мивката с подредени върху нея чаши и четки за зъби, различни мехлеми, бурканчета със соли и лосиони за коса. В единия й край имаше отворен пакет със семена от сена.

— Има ли отпечатъци върху чашата или пакета?

— Само на прислужницата. Снех нейните отпечатъци в стаята й.

— Излишно е било да пипа чашата й — каза Лийч. — Достатъчно е било да изсипе вътре дрогата.

Батъл се спусна по стълбите, последван от Лийч. На средната площадка имаше доста неудобно разположен прозорец. В ъгъла бе поставена пръчка с кука накрая.

— С нея се дърпа надолу рамката — поясни Лийч. — Но там има ограничаващ винт. Прозорецът може да се спусне само до него. Твърде тясно е, за да влезе някой.

— Не става дума за това, че някой може да се промъкне през него — каза Батъл замислено.

Влезе в първата спалня на следващия етаж. Тя бе на Одри Стрейндж. Беше спретната и чиста, върху тоалетката бяха наредени четки за коса от слонова кост, нямаше разхвърлени дрехи. Батъл надникна в гардероба. Две семпли сака и поли, няколко вечерни рокли, една-две летни поли. Роклите бяха евтини, костюмите — добре скроени и скъпи, но стари.

Батъл кимна. Остана известно време до писалището, разгледа писалките, поставени върху малък поднос вляво от пресата за мастилото.

— Нямаше нищо интересно върху попивателната хартия и в кошчето — каза Уилямс.

— На вас може да се разчита — похвали го Батъл. — Тук няма какво да се види.

В следващата стая, стаята на Томас Ройд, цареше безредие, навсякъде бяха нахвърлени дрехи. По масите и около леглото се търкаляха лули, беше наръсено с пепел от тютюн. До леглото бе оставен полуотворен екземпляр от „Ким“ на Киплинг.

— Свикнал е туземците да чистят след него — отбеляза инспекторът. — Обича да чете класика. Консервативен.

Стаята на Мери Олдин бе малка, но уютна. Батъл погледна справочниците за пътешествия и старомодно инкрустираните четки за коса. Тази стая бе обзаведена в по-модерен стил и тонове от останалите помещения в къщата.

— Тя не е толкова консервативна — отбеляза той. — И никакви фотографии. Никакъв спомен от миналото.

Имаше три-четири свободни стаи, добре поддържани и чисти, готови да приемат гости, и още няколко бани. Следващата голяма двойна стая бе тази на лейди Тресилиън. По три малки стъпала се слизаше към двете стаи и банята на семейство Стрейндж.